|
|
        
|
Пантера е група, която не се нуждае от представяне, нито от коментари на последният им албум "Reinventing The Steel", с който здравите тексасци си поднасят чудесен подарък за двадесет годишнината от създаването на групата. Както е видно нашето черно коте вече не е младо, но не напразно се смята, че тези нощни хищници са най-опасни именно в зряла възраст. Групата е създадена през 1980 г. от братята Дарел “Даймбег” Абът(китарист) роден на 20 август 1966 година в Далас и барабаниста Вини Пол Абът, роден на 11 март 1964 година също в Далас. Те, заедно с баща си Джери Абът, създават свой собствен лейбъл и го наричат Metal Magic Records. Тогава двамата са още твърде млади, но вече фенове на Judas Priest, Black Sabbath и Kiss. На момчетата много им се искало да приличат на своите герои и за да сбъднат мечтата си привличат към дуета си басиста Рекс Браун, роден на 27 юли 1964 година в Греъм и вокала с китара Терънс Лий Глейз(Terry Glaze) – така се появява Пантера. В началото дънят кавъри на Кис и Прийст, записват първия си материал в доста традиционен метъл стил. За да бъдат по-забележителни младоците излизат на сцената с прически стил “пудел” и шаренки панталони – покрай това някои меломани грешно предполагат, че “адските каубои” по това време са свирили глем рок. Дебютират през 1983 г. с "Metal magic", който се разпродава в тираж 350 000 копия. След този релийз, Пантера става подгряваща група на групи като "Dokken", "Stryper" и "Quiet riot". "Projects In The Jungle" ясно показва, че групата бързо еволюира и вече има свое собствено звучене. Приликата с Kiss отпада, но все още се забелязва влиянието на ранния "Def Leppard" (например, в "Heavy Metal Rules" и "Out For Blood").
Следвайки конюнктурата, момчетата приемат свои сценични имена и Глейз става Терънс Ли, Дарел Абът – Даймънд (после Даймбег) Даръл, а брат му Винсент – Вини Пол. По това време Дарел отхвърля предложение да се присъедини към "Megadeth", за да се посвети изцяло на собствения си проект. До 1988 г. бандата записва три тави, които донасят на момчетата известна популярност. Не се знае какво би станало с групата и каква музика биха свирили до днес, ако бяха останали в същия състав. Но през 1986 г. Терънс Ли напуска състава и го заменя Фил Анселмо, роден на 30 юни 1968 година в Ню Орлиънс (преди пял за неизвестните White Razor, а после паралелно с Пантера основава своя формация "Down") – от този момент музиката на групата става много по-тежка и брутална. Най-добър пример за това е "Cowboys From Hell" (1990) – агресивен, плътен звук, удрящ слушателя право в гърдите – след този албум Пантера се преражда, пробива в класациите, а името му толкова се харесва на феновете, че те лепват на момчетата прякора “адските каубои”. „Cowboys“ е записан в стил енергичен хардкор-траш с типичния за Анселмо неописуем вокал. Хитове от тавата стават едноименната песен, „Primal Concrete Sledge“, „Cemetary Gates“, „Shattered“ и „Medicine Man“. За да затвърди успеха си групата тръгва на турне, което без преувеличение може да се нарече Велико – то продължава(с незначителни прекъсвания) почти 8 години! Споменатите кратки прекъсвания “пантерите” използват, за да записват следващите си албуми – шедьовъра "Vulgar Display Of Power" (1992), с нищо не отстъпващ на "Cowboys From Hell"(според мен даже по-добър – парчетата "Mouth for War" and "Walk" завземат класациите, "Mouth for war" детронира "Enter sandman" на Металика от първото място, а "Fucking Hostile" взривява феновете по концертите) и бруталния "Far Beyond Driven". Интересна подробност е, че за всеки от тези албуми записите са траели не повече от седмица.
Така продължителното турне изтощава силите на музикантите, но позволява на групата да не загуби дори и малка част от голямата си популярност сред феновете. Още повече – "Far Beyond Driven", излязъл в нелеката за метъла 1993 г. става най-успешния релийз на групата(два пъти платинен в Щатите, което означава повече от два милиона продадени екземпляри). Албумът звучи все така тежко, но според мен, леко отстъпва на предишния по отношение на мелодичността. Най-добрите парчета в него са „Strength Beyond Strength“, „5 Minutes Alone“, „Good Friends And A Bottle Of Pills“, „Slaughtered“ и „Shedding Skin“. Междувременно упоритото и безмозъчно дрънкане на “специалистите” и “обществеността” за скоропостижната смърт на метъла започва сериозно да лази по нервите на братята. Нагледен урок за скептиците и доказателство за това, че “тези които мразят метъла – Пантера ги мрази още повече”, би трябвало да бъде албумът със символичното название "Great Southern Trendkill". Този релийз действително е най-бърз, жесток и хаотичен, но за съжаление Великия южен убиец безмилостно унищожава не само тренди, но и голямо количество нервни клетки на слушателите, което(естествено) не ги довежда до неописуем възторг. В резултат на това албумът е посрещнат нееднозначно от пресата и с известно недоумение от феновете, което довежда и до значително по-ниски продажби. Това не било особен проблем, но както е известно “бедата никога не идва сама” и скоро след издаването на албума “пантерите” са сполетени от нещастие, което с години ще заоблачи творчеството на групата.
Както споменах, Фил е от Ню Орлиънс, чиято репутация в щатите е не особено добра – перманентно задушно горещо, прекалено влажният климат на този регион в делтата на Мисисипи довежда до депресии много от своите чеда. Ненапразно Ню Орлиънс е родина на трудносмилаеми групи като Eyehategod и на стотици посредствени джазови формации. И, Фил, по време на подобен депресивен период посяга към наркотиците. Никой първоначално не забелязва това, до 13 юли 1996 г. , когато след концерта в родния за останалите “пантери” Далас, Фил изпада в кома. Лекарите бързо го връщат към живот, но на репутацията на групата е нанесена непоправима вреда. Мнозина тогава считат, че това е краят на Пантера – първо неуспешният албум, после този скандал(заглушил редица аналогични случаи с модерните за периода гръндж групи). Но песимистите за пореден път сгрешиха – това, което стана след това още един път демонстрира, че “има живот и след смъртта”. Групата бързо се взима в ръце и продължава турнето само няколко дни след блек-аута на Анселмо. Фил тържествено обещава на феновете повече да не посяга до наркотиците, обещание, което спазва и до днес. През 1997 година Пантера издава двойния концертен албум „Official Live – 101 Proof“, който съдържа не само стари хитове като Walk и фаворитите на тълпата Cemetery Gates и Fucking Hostile, но също и нови парчета като „Where You Come From“ и „I Can't Hide“.
По време на почивката групата решава да се раздели с хаотичния трендкиловски екстремизъм и да направи обратен завой към първите два албума от деветдесетте. В такъв стил е записаният през 2000 година албум "Reinventing the Steel", който връща на Пантера почетното място, което заслужава и веднага след излизането си заема четвърто място в класацията на "Billboard". Наименованието му е инспирирано от тавата на Прийст “British Steel”. Даймбег в интервю за Rock Hard си признава, че в късните нощни часове, като изпадне в нетрезво състояние, обича да звъни на Халфорд(те са добри познати от съвместното турне през 1991 г.) и да му измрънка нещо от рода:”Роб, сега се размазвам на "Stained Class"! По дяволите!” А Роб, като възпитан човек, нито веднъж не си изпуснал нервите да каже нещо необмислено. Любими мои парчета от този албум са „Revolution Is My Name“, We'll Grind That Axe For A Long Time“, „Uplift“ и „I'll Cast A Shadow“. Reinventing the Steel е плод на четири годишното творчество на групата. Комбинация от звученето на предишните им албуми и все пак с обновено звучене. С този албум групата спазва вече наложената традиция всеки следващ албум да бъде по-тежък от предходния – стоманата е тъмна, повежда ни на пътешествие из кървавите сънища на една от най-тежките банди по света, част от които се сбъдват на 8 декември 2004 г. , когато 25 годишния Натан Гейл застрелва Даръл по време на концерт в Колъмбъс, Охайо. С това се сложи край на една мечта, но мечта... осъществена. “Believe the word.
|
|||||||||||||||||||||||||
