 |  |
| | |
 |
 |
        
|
Основен закон в музиката гласи че когато един стил се разрастне твърде много неминуемо спада интереса към него. Нарояването на стотици и хиляди сходни изпълнители прави музикалното течение банално и непривлекателно, а по-капризните фенове рано или късно се отказват да купуват “на кило” еднакво звучащи групи и с много труд и досада се опитват да намерят различното, уникалното звучене. Стремежът на музикантите да изпъкнат е двигателят, който създава музикалното богатство и развитието в рамките на един стил, но успешните проекти с голям успех и потенциал за надграждане винаги са били привилегия на артистичния гений и са захранени с прекрачване на границите без страх от грандиозен неуспех. С годините в екстремната музика блек метъла се наложи като един от най-продуктивните стилове, които предлагат разнообразие и богатство на изразните средства. На фона на множеството млади таланти, които предимно подражават на утвърдените имена, доайените на стила поеха отговорността да създават нови течения и променяйки собствената си музика да прокарват пътища за развитие. В историята на тази музика могат без особено усилие да се посочат единични албуми, които са довели до създаване на субстилове далеч надхвърлящи рамките на стила. Наред с класическите и не толкова музикални търсения на групи като Mayhem, Emperor и Arcturus се обособи и един характерен и уникален стил, разработен от някои доста известни имена в скандинавската сцена. Съчетанието от класически индъстриъл със съвременното Rammstein звучене и дарк уейв влияния даде на музикалния пазар един уникален продукт, комерсиален донякъде но верен на екстремните ъндърграунд корени. Една музика, колкото подходяща за нощен клуб, толкова агресивна и допадаща на заклети метъл фенове, готик културата и дори на случайния алтернативен слушател. За момента като че ли този стил е все още ограничен като развитие, лишен от претрупването на аматьорски ентусиазъм, което го прави още по-ценен. С чиста съвест мога да отлича четири проекта, които в най-пълна степен очертават музикалните изразни средства на този своеобразен стил.
През сравнително далечната 1994 година две добре познати лица в екстремната сцена обединяват усилията си в създаването на сатанинската музика на бъдещето. Magus Vampyr Daoloth (Necromantia) и вокалиста на една от най-дискутираните блек банди (Impaled Nazarene), Mika Luttinen стартират индъстриъл блек проекта наречен Diabolos Rising. Грубият "назарински" звук и ритъм е съчетан по уникален начин с електронни семпли, на чиито фон гласът на Mika пасва перфектно. С всеки следващ албум талантът на двамата намира все по-голямо развитие и първичното звучене придобива далеч по-рафиниран вид особено след прекръстване на групата на Raism. В повечето от албумите се наблюдава редуване на почти чисто техно с много близки до блек метъл песни. Разбира се това винаги остава страничен проект на двамата и е на заден план в сравнение с основните им групи поради което престава да съществува. Но също така е от съществено значение че това е един от първите опити за създаване на подобен тип музика.
Peter Tagtgren отдавна се е утвърдил като голямо име на шведската екстремна сцена. Като талантлив продуцент и собственик на едно от най-големите звукозаписни студия името му е замесено в редица албуми на звезди като Enslaved и Immortal. Същевременно той е признат като един от създателите на шведския дет метъл с основната си групата Hypocrisy и един от блек метъл лидерите с групата The Abyss. Като най-смел негов проект безспорно се явява Pain, резултат на творческите търсения на музиканта. Първият албум датира още от 1997, много подобен на индъстриъл титаните Ministry и екстремен като музика със сравнително малко електронни влияния и редки изчистени вокали. С Rebirth Tagtgren окончателно обобщава уникалното звучене на Pain, което се запазва във всички следващи албуми и поставя доста високо летвата за всички групи, осмелили се да му подражават. За последния албум на групата от 2005 дори биха се чули критични забележки че е прекалено комерсиален, а хита Same Old Song е достоен за MTV, но Pain никога не е бил проект за пари и слава.
Една от групите, оставили най-ярка следа в шведската блек метъл сцена безспорно са Dissection. Бляскавото бъдеще, очакващо групата след първите два албума обаче не се осъществява поради крайно глупавата постъпка на основния член, Ion Notveidt. Извършеното от него убийство му спечелва единствено престой в затвора, който убива инерцията на групата и макар в момента да има опити за завръщане на Dissection след освобождаването на лидера, загубените години неминуемо се отразяват негативно. Наред с класическия блек метъл, Ion остава в историята на музиката и с проекта De Infernali, определян от самия него като: “малко електронна музика, която написахме със съквартиранта ми”. Самият проект може да бъде описан най-пълно като “сатанински вариант на саундтрака на Blade” и точно така звучи. Типичната агресивна електронна музика е съчетана с блек метъл текстове във възхвала на дявола. Като замисъл De Infernali остава единичен албум без да е предвидено продължение, но това не му пречи да остави ярки следи в екстремната сцена.
Създаден първоначално като супергрупата Covenant от членове на Mayhem, Dimmu Borgir и Cradle Of Filth, това е един от най-прогресивните блек метъл проекти. “Постният” първи албум не показва нищо различно от класически блек, а втория, Nexus Polaris, макар и прогресивен, все още е в строгите рамки на стила. Следва голямата промяна, започнала със смяна на името поради наличието на група със същото и албума Animatronic, който разтърсва екстремната сцена. Освен уникалния кавър на Spaceman на Babyloon Zoo, албума почти няма слаба песен и се очертава като събитието на 1999. Дали поради успеха му, или заради напускането на част от членовете следващия и последен засега S.E.T.I. се охарактеризира като невзрачен и дори провал.
Най-младата банда в тази поредица първоначално се казва Swordmaster и свири екстремен олд скуул блек метъл...до един момент. Когато творческите амбиции на групата се оказват по-широки от името и миналото си, те без много да се замислят сменят артистичните псевдоними и имиджа си, представяйки на света поредната порция от кибернетичен индъстриъл, зареден с агресия и талант. Албумът Synthetic Generation е от задължителните, които всеки уважаващ себе си фен трябва да притежава. За съжаление се забелязва известен спад в качеството на втория или по-скоро липсата на запомнящи се рифове, които да се откроят над останалото, което ни най-малко не помрачава впечатлението от тази талантлива група с голямо бъдеще.
|
|||||||||||||||||||||
