|
|
        
|
Един от безспорните любимци на феновете на фентъзи жанра в последните години е Джордж Мартин, статут, придобит основно благодарение на поредицата „Песен за огън и лед”. Тези новаторски романи без никакво съмнение се нареждат до еталоните в жанра: „Колелото на времето” и „Малазанска книга на мъртвите”, а в много отношения дори ги превъзхождат. Но творчеството на талантливия автор далеч не се изчерпва с това и е пропуск, че известността му в България като цяло е доста ограничена. Роден е на 20 септември 1948 година в Байон (щата Ню-Джърси) в семейството на Реймънд Колинс Мартин и Маргарет Брейди Мартин. От малък се увлича по литературата и се забавлява, пишейки и продавайки страховити истории на съседските деца. В гимназията става поклонник на комиксите и ги събира дълги години, като междувременно започва да пише за малки списания. Завършва Северозападния университет в Еванстон (щата Илинойс), получавайки бакалавърска степен (1970), а година по-късно става магистър по журналистика.
Първият си разказ – „Героят” („The Hero”) публикува в списание Galaxy на възраст 21 г. Между 1972 и 1974 година служи алтернативна военна служба по принципни съображения в Cook County Legal Assistance Foundation. От 1973 до 1976 година провежда шахматните турнири за Continental Chess Association и паралелно с това издава първите сборници с разкази – „A Song for Lya” (1976) и „Songs of Stars and Shadows” (1977). От 1976 до 1978 година преподава журналистика в Clarke College, Айова. От 1975 до 1979 година Джордж Мартин е женен за Гейл Бърник, с която нямат деца. През 1986 се мести в Холивуд и започва работа като сценарист на филмовата поредица „Зоната на здрача” („The Twilight Zone”), а през 1987 е консултант и сценарист на „Красавицата и звяра” („The Beauty and The Beast”). След това продуцира сериала „Doorways”. В момента живее в Санта Фе, Ню Мексико. През 1978 г. е публикуван първият му роман „Dying of the Light”, последван от сборника разкази „Sandkings” (1981), и романа „Windheaven” (1981) („Планетата на ветровете” – БАРД, Избрана световна фантастика, кн. 99) в съавторство с Лайза Татъл (Lisa Tuttle). Детското му увлечение по разкази на ужасите също дава отражение върху творчеството на писателя и през 1982г. излиза от печат трилъра „Fever Dream”, където Мартин с присъщия му хумор и изобретателност засяга вампирската тематика. Древни пророчества, тайнствени убийства, пътешествия по Мисисипи на парни корабчета, великолепен диалог, четивен сюжет, описващ Америка през 19 век – всичко това създава неповторима атмосфера, благодарение на която „Fever Dream” може смело да се нарече една от най-добрите книги за вампири.
Продължавайки да се пробва в различни литературни жанрове, Мартин уверено покорява звездите. Разказа „The Way of Cross and Dragon” (1981) и сборника „Tuf Voyaging” (1986) („Пътешествията на Тъф” – БАРД, Избрана световна фантастика, кн. 32) му донасят името на майстор на научната фантастика. Цикъла фантастични повести за Хевиланд Тъф – единствен по рода си екоинженер, собственик, капитан и екипаж на огромния 30 километров кораб “Ковчег”, обединява в себе си фантастика с боеви елементи, космически пътешествия, религиозен подтекст и екологични аспекти. Необичайният главен герой може да създава животни и растения под всякаква форма, да възпроизвежда и мутира флората и фауната или да клонира всяко живо същество. Лети от планета на планета и помага на световете, спасявайки ги от екологични катастрофи (а корените на катастрофата най-често се крият в самите обитатели и техните действия). Обича да си похапва и обожава котките, вегетарианец, бял, плешив, 2.5 метра на ръст и естествено – пухкавичък. Ето ни герой, който не може лесно да се забрави. Лично на мен той ми напомня на детектива Гарет на Глен Кук.
„Умиращия свят” (2001) е история за бъдещето, за далечни планети и обитаващите ги странни същества, за невероятни и увлекателни приключения в междузвездните простори. В книгата влизат повести, разкази и едноименният роман, за който Роджър Зелазни написа следните редове: ”... майсторски шлифован диамант, от всяка страница на който блика талант и отразява цялото разнообразие на човешките характери”, а Алфред Ван Вогт нарича “прекрасен роман, наситено и богато платно... Възторгът и удивлението от съприкосновението с непознатия свят остава с вас и след като затворите последната страница”. За творчеството си Джордж Мартин получава редица награди, между които 4 Hugo, 2 Nebula, 1 World Fantasy награда, 11 Locus Poll награди и редица други, потвърждаващи високото качество на произведенията му, получили признание дори от понякога злостните критици. Джордж Мартин получава световна известност като създател на гениалната сага „Песен за огън и лед”, превърнала се в събитие в поджанра епическо фентъзи. „Песента” е една от най-добрите „рицарски” поредици, които съм чела. Роман, развиващ се в пълнокръвен фентъзи свят. Цели домове, с гербове и принципи, десетки родственици и васали, водят кървава борба за престола на седемте кралства. Интриги и войни, чест и слава, турнири и дуели – всякакви средства се използват за достигане на победата или за разкриване на минали събития. Седемте кралства се раздират от междуособици от водачи, не знаещи за истинската заплаха, надвиснала над техния свят... Покрай сагата Мартин написва и два разказа, чието действие се развива в Седемте кралства, но без да има строга сюжетна връзка с романа – „The Hedge Knight” (1998) и „Sworn Sword” (2003), описващи похожденията на рицаря Дънкан Високия.
Започвайки поредицата, авторът черпи вдъхновение от реалната средновековна история (Войната между Бялата и Червената роза), но я развива и обогатява през призмата на собствената си логика и въображение. С голямо удоволствие чете исторически романи и когато започва писането на „Игра на тронове”, желае да пресъздаде сходна атмосфера, без да следва реалните събития. Все пак всеки, който познава историческата реалност, е наясно как започват войните и как завършват битките, кой герой ще загине и кой ще победи. Във фентъзи жанра подобна предсказуемост липсва и това прави сагата още по-увлекателна. Колкото и странно да изглежда, любимият герой на автора май е Тирион. Пишейки отделните части на книгите от името на различни персонажи, се налага навлизане в техните съзнания, чувства и емоции. А това не би се получило, ако героят не е интересен, така че в една или друга степен всички герои от „Песента” са му влезли под кожата. И все пак писането за Тирион си остава най-интригуващо. Героите на Мартин не могат да бъдат разделени на положителни и отрицателни, сред тях много трудно би се намерила безупречна личност. За сметка на това пък са живи, динамични и завладяващи. Именно пълнокръвните персонажи са една от причините за огромния успех на сагата за Вестерос.
Илюстрации по „Песен за огън и лед” рисуват Томас Денмарк и Джейсън Енгъл. Мартин е във възторг и от рисунките на Майкъл Комарк, словачката Мартина Пилцерова и руснака Роман Папсуев. Fantasy Flight Games създават настолна игра по “Игра на тронове”, която сам Мартин е пробвал. Към настоящия момент настолните игри по Вестерос са три и може би е дошъл момента за създаването на компютърна такава. Докато се чака подходящото предложение, вече приключва разработката на тактическа игра с миниатюри по „Песента”. Пауър метъл групата с прогресив звучене Winterfell издаде тематичен албум по мотивите на книгата. Единственото опасение на автора е, че при евентуална екранизация (кино или сериал), би могло да се загуби контрол над съдбата на Вестерос. Напълно понятно е, че при създаването на подобен мащабен проект, който ще бъде видян от милиони непосветени в историята зрители, ще е необходима основна преработка на първоизточника и част от събитията в него. Засега правата за филмиране не са откупени.
|
|||||||||||||||||||||||||
Сред имената в съвременното фентъзи, името на Джордж Мартин извиква искрено уважение. Той навлезе във фентъзи света като вече именит фантаст и толкова блестящо дебютира в новия за себе си жанр, че по мнението на много читатели, не само го обогати, но и му вдъхна нов живот. 
