|
|
        
|
(посвещава се на все още ненаписания роман на Смърфа “Ние, жените и техниката”) Често съм се питала защо се носи този неблагонадежден слух, че жените и техниката не се погаждат, както и че не различават отвертка звезда от фазомер (крайно нелогично при условие, че последният е неудобен за завинтване на болтчета и има лампичка, която никога не сигнализира за цялостното завинтване, независимо от натиска, прилаган върху проклетото болтче!). Истината е, че нашия подход към техниката е леко заобиколен, но въпреки това резултатен. Процесът на ремонтиране горе-долу протича през следните етапи: 1. Установяване на проблема – основен признак за нефункционирането на който и да е уред – нищо по машината не примигва във весели тонове – вторичен признак – дими (Мамка му! Дали се гасеше с вода, или с кърпа!?) – признак за критична ситуация – уредът вече е изцяло в купонджийската гама от огнено червено, ярко жълто и сини кантове. Обаждаме се на 150, за да ни уведомят, че сме сбъркали средната цифра, и че смелите огнеборци днес не искат да бъдат обезпокоявани на този номер. 2. Дали? - или вземане на решението за ремонтиране В женските научни среди се водят спорове кой е най-често използваният метод за вземане на решение относно ремонта на уреда и дали той е най-удачният. Очертали са се две основни школи – разсипническата и плюшкиновската. Разсипническата теория се позовава на нежеланието на жената да се главоболи с неработещи и изцапани със сажди предмети, както и всеизвестната й страст да купува. Ерго – решение за поправка никога не се взема. Взема се кредитната карта на мъжа. В противовес на тази теория, плюшкинистите се придържат към тезата, че жената е бързо привързващо се и обичливо същество, което не желае и следователно - не може да се раздели със старата си маша или с разбития касетофон от юношеските си години, въпреки наличието на ДВД система в хола. След няколко години на проучвания в Студентски град мога с гордост да заявя, че съществува прост емпиричен метод за вземане на съответното решение – теглото. Ако повреденият уред тежи под 1 кг, то той най-вероятно няма необходимите жички и винтчета, за да бъде поправен. Подлежи на рециклиране. Ако теглото на машината е между 1 и 10 кг, то той може да бъде поправен, но ремонтът ще струва повече от покупка на нов уред – старият бива разглобен за резервни части. Всичко, което тежи повече от 10 кг, трябва да бъде поправено.
3. И сам воинът е войн, но „один в поле не воин” Любителките на екстремни преживявания, решили сами да се впуснат в бездната на техническото неизвестно, задължително притежават следния набор инструменти: а) 3 броя отвертки – кръстата, звезда и права б) клещи или нож в) изолирбанд и цитопласт г) шивашки метър д) резервни бушони е) чук или мъж (не че при някои мъже разликата е голяма) Да си служиш с отвертки е почти толкова лесно, колкото и с молив за очи. Дори не изискват подостряне, в повечето случаи. Така или иначе, важно е предварителното набавяне на всички видове отвертки, като след няколко опита се установява коя е вярната. При премахването на капака на уреда обикновено се открива цяла една вселена от очакваните жички, транзисторчета и платки, наред с неочаквано голямо количество прах и косми. Естествено, първата работа е отстраняването на неочакваните елементи на системата. След това се премахват всички познати и очаквани елементи като бушончета и вентилатори. По закона за вселенската гадост проблемът никога не е в познатите на жената части. Последвалият ужас от изгарянето на някой бушон в централната ел. система може да бъде потушен бързо, стига да се знае, че изгорелият бушон не е почернял, опушен или нещо такова – просто му е изхвърчала “пъпката”, което е някакво малко парченце метал, закачено с пружина на гърба на бушона. След като самотната жена-войн установи, че почистването на уреда не е подействало положително, и че при сглобяването му излишни са останали две платки, 3 винтчета и 5 реотанчета, идва ред на избора “чук или мъж”. Ако порязването с ножа при работа над уреда не е изнервило майсторката дотам, че да разбие глупавата машинария с чук, то остава просто да се обади на най-добрия си приятел, за да дойде и погледне проблемната техника.
4. Поправката – майсторлък; или тактичният начин да погалите самочувствието на партньора си, карайки го да се чувства полезен Съвсем по друг начин протича процесът на ремонт при омъжените жени. При тях рано или късно настъпва моментът на истината за избора на брачен партньор. Дали той е бил направен мъдро става ясно когато бойлерът протече. Моята лична гуру-инженер по техническите въпроси казва: “Съпругът трябва или да има достатъчно пари, за да наема майстори, или да бъде едновременно каналджия, строителен работник, дърводелец, шлосер, точилар, механик, електричар и ловец на насекоми. В най-лошия случай, ако не може да поправи печката, сам служи за такава.” Безспорно, много жени са установявали, че на техните съпрузи им липсва ентусиазъм изобщо да отворят повредения уред. Естествено, подобно поведение следва да бъде изкоренено чрез постоянни деликатни намеци, като “Съседът/ Колегата (избери по-привлекателния) предложи да помогне”, “Тази вечер отново ще вечеряме таратор, защото фурната не работи. Половин месец вече.” или “Какво да направя с тази пералня? Чистите ти слипове са на привършване”. Всяка жаба да си знае гьола, всяка жена – цената на маникюра, а всеки мъж – кутията с отвертки.
|
Тази стратегия, обаче, е съвсем неприложима и безполезна, когато съпругът е прегледал уреда и е сменил изгорелия реотан или е викнал майстор. Важно е да се запомни, че никога не бива да се споменава колко точно време е отнела поправката на онзи разклонител, който сама сте поправяли неколкократно в студентските си години. Възбраната важи и за фразата:”Аааа, това ли било? Следващия път ще се знам какво да направя.” 