|
|
        
|
Напоследък се заражда нещо, което поради липса на култура аз наричам “много шум за нищо”, а всички останали, и най-вече медиите, наричат “обществена дискусия”. Това е от онзи вид културно-масови мероприятия, тип “Професор Вучков и компания”, в които народа се събира и почва да се жалва на някого, а отсрещната страна дълбокомислено кима, като всъщност изобщо не й пука. Та темата на настоящата много-шум-за-нищо-обществена-дискусия е “проблеми на книгоиздаването в България”. Да си почешем езиците и ние, какво ще кажете? Пък и, току-виж, на някого, от когото нещата зависят, може да 'земе да му пукне нещо (най-вероятно в пристъп на умопомрачение). Много читатели са на мнение, че основният проблем на книгоиздаването у нас са крайните цени. Високите цени намаляват потреблението – казано на дълбокомислен икономически език. Не знам колко от хората обаче са на ясно с въпрос за формирането на цените на полиграфическа продукция, и на книгите в частност, затова ще разкажа нещичко от “кухнята”, както се казва. Себестойността на една преводна книга най-общо се формира от следните фактори (ще ги разделя по звена и етапи на производство): уреждане на правата за интелектуална собственост (държат се от агент на автора), превод , предпечат, печат и довършителни процеси, печалба за издателя, разпространение и ДДС. Обърнете внимание на последните три. Те са най-съществени.
1. Цената на правата за издаването на книгата варира според автора и тиража, в който книгата ще бъде издадена. Цената обикновено варира между 500 и 1000 $, като последната сума се счита от издателя за висока. При преговорите може да се издействат и специални отстъпки – за няколко книги, закупени в комплект, за плащане по акредитив и т.н. Обикновено издателят плаща права за издаването на 500 бройки. И ги плаща със закъснение – малко са издателствата, които могат да си позволят авансово плащане т е. преди издаването на книгата. Има една врътка при сключването на сделки, която е приложима и в издателско-агентските взаимоотношения - “договор на опция”. Издателят съобщава на агенцията за авторски права, че се интересува от определена книга. Обикновено, ако в отношенията им цари колегиалност, те му “запазват” правата. През това време върху превода на книгата се работи. След приключване на превода и предпечата издателят поисква договор за издаването на съответната книга. Договорът бива изпратен, подписан от едната страна, после – от другата и се връща на първата – изобщо, обикаля насам-натам за подписи и корекции известно време. През това време книгата е вече в печатница. Докато пристигне са минали няколко месеца, до подписването – още около седмица-две. Книгата през това време е издадена и е донесла някакви приходи, с които се плащат въпросните права. 2. Преводът се заплаща на машинописна страница (1800 знака – 30 реда по 60 знака). Цените варират според договорката между преводача и издателя. Сроковете за извършване на плащанията също се договарят. Обикновено се плаща някакъв аванс (процент от пълния хонорар) – преди или след започването на книгата, който се определя грубо на око (точният хонорар може да бъде пресметнат едва след като книгата бъде завършена). Много издателства се опитваха навремето да въртят номера на преводачите. Е, вече са пословично известни, а из средите на самите преводачи се носят достатъчно истории за измамени колеги и вече почти никой не се оставя да бъде харзулнат от милия издател.
3. Печатът е процес, който има своите особености. Когато говорим за печат, трябва да имате предвид, че той се влияе от прекалено много фактори – формат на книгата; обем или брой страници; видът хартия, на която се печата изданието; ламинат или лак на корицата; самата печатница и договорката на издателя с нея, и прочее и прочее. Има обаче няколко елемента, които като същност на процеса са постоянни величини, независимо какво отпечатвате. Подчертавам, че същината на процеса остава същата въпреки възможните малки отклонения в размера на цифрите споменати по-долу. Ключов, и може би най-важен, елемент от формирането на производствената цена на книгата в печатния процес е т.нар. “подготовка”. В това перо се включват експонираните филми, печатните плаки и подготвянето на машината за печат. Веднъж подготвена, за печатната машина няма значение колко хиляди бройки ще изпердаши. Нещо повече – за подготовката на една четирицветна машина отиват между 45 минути и час и половина, а при скорост 8000 листа на час, един тираж от 1000 бройки се отпечатва поне на половината за това време. Подготовката на машината зависи от броя секции (тоест, с колко мастила ще се печата 1, 2, 3, 4, 5, 6 или повече). Най-характерен и лесен за обяснение е примерът с кориците. Обикновено корицата е в 4 цвята и се плаща за подготовка на 4-цветна машина. Стандартната подготовка на машината струва между 40 и 70 лева на секция, в зависимост от печатницата. Издателят винаги плаща тези, да кажем 180 лева, независимо колко хиляди корици ще отпечата. И винаги плаща печатните плаки за тях. Винаги плаща филмите, монтажа и прочее. С повишаването на тиража, този разход се разпределя върху повече бройки. Т.е. колкото по-голям е тиража, толкова по-ниска е себестойността на една бройка, защото този разход е еднократен, постоянен и не се влияе от количеството отпечатана продукция. Останалото в цената на печата е хартията. И в зависимост от тиража цената ще варира главно поради хартията (разходите за мастило и труд са пренебрежимо малки). Така, отпечатването на един тираж от 500 бройки струва средно между 350 и 500 лева. А един тираж от 1000 бройки струва средно между 450 и 600 лева. Разликата в единичната цена на една корица е почти двойна между тиражите 500 и 1000 бройки.
Но! Основна характеристика на печатната машина е “форматът”. Обикновено този формат е 50 на 70 см (по обективни технически и най-вече финансови причини това е оптималният формат за отпечатване на каквото и да било). Формат на печатната машина е максималният размер хартия, който може да мине през машината за да се отпечата. Печатната машината няма да отпечата цялата площ на хартията на по-голяма хартия – заради диаметъра на цилиндрите, на които се поставя печатната плака. Технологично максималният размерът на печатаемата площ е с 10 мм по-малък по дължината на форматът на печатната машина и с 15 мм по ширината му, или 48,5 на 69 е размерът на който може да бъде отпечатано нещо в лист хартия с размери 50 на 70. Или хартията изобщо няма да влезе в машината, защото самата печатна секция е по-тясна от нея. Да се отпечата само една корица в този формат е, меко казано, нерентабилно. В него се побират 3 или 4 корици (в зависимост от формата на книгата, ако говорим за стандартни формати на книжното тяло). Вместо да плаща 3 или 4 пъти подготовка на машината, издателят може да плати подготовката веднъж, а да плаща само хартията. И така, стойността на една корица в общия случай се получава 1/3 или 1/4 от тези 350-600 лева. Но да ние говорим за цялостно издание – завършена книга. Като прескоча повторните обяснения, ще обобщя, че единичната производствена себестойност на обикновена книга с меки корици, тираж 1000 бройки и някакъв среден обем, да речем 300 страници на 70 грама офсет (вид хартия, който напоследък се смята за луксозен, заради плътността на хартията и белотата й – честа практика напоследък е печата върху вестникарска хартия) излиза средно между 2500 и 3500 лева в зависимост от това къде е отпечатана. Когато е на вестникарска хартия излиза още по-евтино. Това прави – колко – 3,50 на бройка? Да сложим някакви стандартни права, превод и 20-те процента печалба на издателството. Станаха около 5–5,50 лева. На бройка. Защо тогава коричната цена на книгата струва 10-12 лева? Ето тук е разковничето. Разпространители и ДДС. Мисля, че цялото това обяснение до голяма степен е необходимо, защото твърде много незапознати хора биват успешно баламосани от издатели и разпространители, които обичат да дрънкат врели-накипели за свое оправднание.
4. И така, стигнахме до разпространителите. Много издателства се оплакват от тях. До колко тези оплаквания са основателни, обаче? Бих казал – доста. Представете си, че вие сте издател. Че вие давате книги на консигнация – разпространителят ви ги плаща след като продаде книгите. И така, той е взел книгите, а вие не получавате нищо. Седмица. Втора. Месец. Когато питате какво става с книгата ви, получавате в отговор - “Не се продава”. Тогава молите да ви върнат непродадената книга. Не ви я връщат. Обикаляте няколко маси, държани от разпространителя и книгата ви я няма. Защо? Обикновено се оказва, че са я продали, а с парите ви са отишли и са купили книги от издателствата, които не дават книги на консигнация. Е, да, получавате си парите накрая, с няколко месечно закъснение... Но тъй като едва ли сте сред заможните издателства като “Бард” или “ИнфоДар”, нямате необходимата сума за пускането на следващата си книга. От агенцията за авторски права ви се обаждат непрекъснато, преводачът ви опява за остатъка от хонорара си, а колегата му, ангажиран за следващата книга, подпитва тактично кога ще може да си получи аванса... Мило, нали? Такава беше картинката допреди няколко години повсеместно. Вече все повече и повече издателства се научиха да не дават книги на консигнация. Или ако го правят, го правят на проверени и коректни разпространители. Но другият проблем остава. В крайна сметка, собствениците на сергиите решават какво ще изложат на сергията си, нали? Така че - да се върнем в нашата, читателска гледна точка. Ако случайно не откриваме търсената от нас книга, това не означава, че книгата е изчерпана (повярвайте, да свърши тираж дори от хиляда, колкото и смешна да ви се струва цифрата, бройки не е никак лесно). А като си зададе човек въпроса за разпространението в провинцията? Какво освен любовните романи на “Бард” може да се открие в книжарница или на сергия в областен град като Стара Загора да речем? Любопитно, но не и неочаквано. В крайна сметка, какво е желанието на разпространителя? Да продава книги. Какъв е смисълът да зарежда масата си с книги, които няма да продаде? И то бързо. Защото, както би следвало да се очаква, има да плаща наем на сергията, да бутне на онзи от общината за подновяване на разрешителното, да плати заплатата на момчето, което продава на сергията му, колата с която ходи за стока – и нея трябва да “нахрани”, а нали и той трябва да яде нещо, все пак... И когато научи, че отстъпката, която му дава съответното издателство е по-малка от 30% от коричната цена на книгата – защо да я продава изобщо? Когато любовните романи, трилърите и псевдонаучната литература се продават като топъл хляб?
5. “Патова ситуация” можем да кажем ние, читателите, и да поклатим съчувствено глава. Кофти е тази смяна на гледните точки – внезапно разбираме проблемите на всеки. Но отзвъняваме и съчувствието се изпарява бързо-бързо, когато бръкнат в нашия джоб. Защото в крайна сметка ние сме тези, които купуват книгата, нали? И когато, съблазнени от тлъстата книга, си я купим за 15 лева, а тя се окаже 300 страници на обемна хартия и с шрифт по-подходящ за детско букварче, какво казваме? Или когато се усетим, че така са завишили цената, че явно се опитват да си върнат парите, вложени в книгата не от пълния продаден тираж, а с първите 300-500 продадени бройки? Така печалбата от 20%, заложена в цената, се превръща в колко след продажбата на пълния тираж? Не казваме нищо, за съжаление. Защото оплакванията ни нали знаете кой ги чува? Както и да е. Да си довърша списъка, защото остана една последна точка. 6. Данък добавена стойност. По същият начин, по който плащаме на държавата Данък добавена стойност, когато ни боли глава и си купуваме аналгин (или перифразирано – плащаме данък за това, че не сме здрави и се налага да пием лекарство), по същата причина плащаме на държавата, че четем книги. И тъй като пак нищо не можем да направим по въпроса остава да си кажем само едно: “На печелившите – честито, на непозналите – следващият път”. Малка равносметка. Ако си купим книга направо от щанда на издателството, с отстъпката за разпространител и без ДДС се получава следното уравнение: Корична цена 100% – 30% търговка отстъпка – 20% ДДС = 50% от коричната цена на книгата. Мечтиии, мечтиии. Да си купим Колелото на времето или поредния Малазан за 7 вместо за 14 лева да речем. И в крайна сметка, кой е виновен за завишената цена на книгите? Издателите, които не се борят за забогатяване, а за оцеляване? Разпространителите (има ли смисъл да повтарям предното изречение)? Икономическата ситуация? Държавата, която взима пример от европейските държави за всичко друго, но не и за по-ниското ДДС върху книги или лекарства? Е, виновни, както обикновено става, когато вината е обща, няма. Или по-скоро има. Виновни сме си ние, че не можем без книга. И не изкарваме достатъчно пари за да си купим книгите, които искаме. Е, кажете ми, това не е ли сладурско?!
|
Асоциацията на българската книга продължава своите протести. Но, извинете ме за песимизма, това е борба с вятърни мелници. Защото дори една уважаваща себе си медия като Дарик радио нарича протестът “нестандартен” и отразява събитието с, по мое мнение, леко подигравателен тон, вместо да обърне внимание върху същината на проблема 