 |  |
| | |
 |
 |
        
|
Биография Дейвид Тенч МакКийн е роден в Таплоу, Бъркшир, добрата стара Англия, на 29 Декември 1963. Посещава Бъркширския колеж за изящни изкуства и дизайн от ‘82 до ‘86 година, като още преди дипломирането си в него, вече работи като илюстратор. През 1986 година младият и зелен Дейв попада на Нийл Геймън, среща, която ще бележи много от бъдещите проекти и на двамата. Първата им съвместна книга – Violent cases, кратък комикс със смущаващи детски спомени, вижда бял сват година по-късно, през ‘87, препечатва се в няколко издания по целия сват и се адаптира за сценична постановка. Следват я Black Orhid през ‘88, серия корици на Hellblazer за DC Comics и множеството такива към геймъновия Sandman. През 1990 пак като продукт на творческия им тандем излиза Signal to Noise, адаптиран в аудиоформат през 1992 -история за умиращ филмов режисьор и неосъщественият му халюцинационен последен филм. Mr. Punch (1994), също техен, е с тематика, близка до тази на Violent cases и героите в него са куклите от Mr. Punch and Judy show. През 1989 е готова Batman-графична новела, без Геймън този път, както и една, заедно с шотландския писател и драматург Грант Морисън-Arkham Asylum:A Serious House on Serious Earth -не особено бодро произведение, което, заедно с предишното, е едно от първите места, където образа на познатия ни човек-прилеп се среща за първи път.
Между 1990 и 1996 г. МакКийн създава десетте броя на Клетки-те си (Cages)-сериозен труд в над 500 страници, който през 1998 е издаден в един том от Kitchen Sink Press и преиздаден през 2002 от NBM Publishing, а през ’95 прави собствена, доста абстрактна колода карти Таро.През '96 композира и, заедно със саксофониста Иън Балами, изпълнява музиката към Signal to Noisе (Дейв е действащ джазз музикант и заедно с Балами държат звукозаписния лейбъл Feral Records). През '96 работи по рекламната кампания и пускането на Sony Playstation, а през ’96-по медийни кампании на Кодак. Редовно рисува за The New Yorker, покрай което печели още награди и популярност. В тази връзка-носител е на годишната националната Amid Award за дизайн на албум, какато и World Fantasy Award за поредицата за пясъчния човек. През 1995 е един от наградените творци, чийто неща са изложени във “Victoria and Albert Museum for the National Book Awards”. 1997 година става свидетел на излизането на първата съвместна книга на МакКийн и Геймън-детска-The Day I Swapped My Dad for Two Goldfish, както и на съавторна такава със Стивън Кинг-четвъртата от серията за Тъмната кула-Магьосникът (Wizard and Glass), за която прави и корица. Книга и филм, заедно с Иън Синклер- Slow Chocolate Autopsy and The Falconer, три кратки филмчета по собствен дизайн и режисура- Whack!, The Week Before и n[eon], работа заедно с Ролинг Стоунс, както и творчески усилия по рекламната кампания на Nike, Блейд и Alien 4 също са сред събитията през тази година. Следващата с Геймън – The Wolves in the Walls, е готова през 2003а-година, след като МакКийн илюстрира геймъновата Коралайн. Публикува и два албума с фотографии: A Small Book of Black and White Lies (1995) и Option: Click (1998).
През 2005 МакКийн прави плакатите за 32-ия Telluride Film Festival. Настрани от комиксите си, Дейв създава и множество запомнящи се обложки към CD-та на широк набор от групи:
През 2004 работи по Хари Потър и Затворникът от Азкабан като концептуален художник, осигурявайки голяма част от атмосферата на филма. Огледалната маска (Mirror mask) е първият пълнометражен филм, на който Дейв е режисьор и художник. Сценарият му е написан от Геймън, по обща идея на двамата, което прави филма синтез на творческото им мислене и венец на съвместната им работа досега. Продуцирана от Jim Henson Studios, филмът е приказка, комбинираща актьорска игра, анимация и много настроение. Дейв Маккийн е признат за неформалния лидер на сюрреалистичния комикс. Безпорен факт за неговата популярност е запазеното му място в Безапелационния лидер сред арт-албумите "Спектър".От своя годишен алманах N3 та и до днес - N12 комисията от водещи НФ/фентъзи художници, редактори и критици почти всяка година поставят негови произведения в раздел "Графичен роман и комикс". Освен това голяма част от неговите творби се излагат в модерната Ню Йоркска арт галерия "Вертиго". През 2001 година в специализирания арт-албум "Вертиго вижън" са публикувани 10 негови творби- най-много от всичките 187 включени произведения. По настоящем, МакКийн живее със съпругата си Клер и децата си на остров Оксни. Дейв МакКийн е илюстратор, фотограф и музикант, което обуславя един много специфичен и многослоен стил на образно изразяване. Работите му са смесица от фотоси, колаж, графика с туш и живопис, характеризиращи се с много специфичен почерк и носещи силен заряд.
Някои от нещата му биха могли да се причислят към абстрактното изкуство, но илюстрациите му са достатъчно визуално достъпни и широко възприемани, за да бъдат първите по-скоро изключение, показващо широта на творческите възможности. Ключовата дума при него е настроение-цветовете, които използва са или доста заситени, или почти черно-бели, много често се насочва към една конкретна цветова гама, използвайки допълнителните цветове за контраст и акцент. Има и пълноцветни неща, но те не са преобладаващите. Образите, които се срещат при него, са видоизменени и деформирани, характерен похват на илюстрователния стил, макар и клонящи към абстракци и стилизиране тук. Въздействащ е, макар че има и невъзприемчиви към стила му хора. Небуквалното послание в изкуството си има своята специфика и е доказало, че, макар и носещо, най-често високи артистичен заряд и стойност, не е подходящо за всеки.
|
Несъмнен талант, постигнал успехи и признание в жанра си и доказал се като име на арт сцената, емблематичен в областта на леко тягостната, но наситена с много атмосфера визуализация на мисли, сънища и представи, МакКийн е един от художниците на нашето време, който има с какво да бъде запомнен.