|
|
        
|
Наближава полунощ. Сравнително топло е за сезона, така че климатика в бара не успява да се справи с подържането на комфортна за тялото ми температура. Потя се, но дали всъщност е виновно времето. Нервно отпивам последната глътка уиски, избърсвам с ръкав едрите капки от челото си и с несигурна крачка се насочвам към сцената. На фона на приглушените светлини смътно пускам в съзнанието си лицата на ръкопляскащите хора и техните окуражителни възгласи. Постепенно пред мен се оформя образа на елегантно облечен мъж с гелосана права коса и черни очила, сложени на диадема. Когато се приближавам достатъчно, той ми подава микрофона и подканящо ми посочва екран, след което пуска някаква мелодия и се оттегля встрани.
Може да ви звучи смешно, но това е кошмарно видение за моето съзнание. Осъзнавам много добре, че не мога да пея правилно, или по-точно, пея непоносимо фалшиво. Освен това мразя да се излагам публично, изпадайки в ситуацията на Камерън Диас от “Сватбата на най-добрия ми приятел”. Или иначе казано, не желая при никакви обстоятелства да бъда въвличан в източно-азиатски забавления тип Караоке.
Както е широко известно, караоке, това е начин на забавление, при който обикновени хора пеят различни широко-известни песни на фона на записаната музика, като оригиналните вокали не присъстват. Обикновено бедните души са подпомогнати от текста, който върви успоредно с музиката на екранче. Самата дума е японска и означава в директен превод “празен оркестър”.Произхода на забавлението се открива през началото на 70-те години на XX век като развитие на обичая клиенти на заведения да пеят на сцената заедно с групите, изпълняващи музика на живо. Професионалният певец Дайсуке Инуе бил икономическия гений, който започнал да продава апаратчета с монети за изпълнение на музика, върху която да се пее. Постепенно и подобно на джукбоксовете, тези машинки завзели баровете и хотелските стаи из “страната на изгряващото слънце”. Първоначално работещи с аудио-касетки, караоке машините се усъвършенствали и в момента се произвеждат предимно такива с DVD-та, а и все повече мобилни телефони имат такава функция. Постепенно манията завзела цяла Източна Азия, а както обикновено се случва не подминала и Западна Европа и САЩ, а нощните програми на клубовете се усъвършенствали значително технически, включвайки модерна апаратура и водещ. В Азия съществуват така наречените KTV (Noraebang в Корея), малки стаички за един или няколко души, които са екипирани с цялата караоке апаратура и дават възможност за забавление на неголяма компания, която да не се излага пред чужди хора. Често да заведеш дама на караоке и там да разгърнеш гласовите си умения се смята за елегантен флирт.
|
|||||||||||||||||||
В другия добре известен вариант имаме бар, ресторант или клуб с караоке програма, където желаещите на воля да се изявяват.Разбира се подобна мания не би могла да пропусне и милата ни родина, но между нас казано не съм подготвен да ви информирам къде точно има възможност да отидете на караоке парти. Аз лично използвам цялата си енергия и инат за да отклонявам покани. Но не ме разбирайте погрешно, всъщност караокето изглежда доста приятно и забавно. Просто за мое съжаление съм абсолютен музикален инвалид що се отнася до пеене и свирене. 
