|
|
        
|
Понякога е трудно да започнеш подобен материал. Трудно е да говориш за човек, с чиято музика си израснал и който е починал толкова внезапно и трагично. Макар да не си го познавал и да не ти е бил близък, години наред си чакал всеки нов албум на групата, следил си всеки слух че може да дойдат в България, а в един момент той просто си отива от този свят и го прави по доста различен начин от останалите рок звезди. Не се самоубива, не умира от задушаване при повръщане или от свръх доза наркотици. Не умира и от СПИН. На 13 Декември, 2001 Чък си отиде след две години и половина борба с мозъчен тумор. И така, макар в последните години музикалния ми обзор да се е разширил неприлично, винаги съм си оставал метъл фен, а първият ми досег с тази музика беше срещата с флоридската дет метъл сцена. Поради тази причина съм се и самоопределял като original born death metal fan. Тогава, преди много години се срещнах и с творчеството на Death, една по-интересна и прогресивна дет метъл група. Разменяха се пиратски аудио касетки с преснимани на ксерокс обложки и беше малко трудно да се добереш до това, което те интересува, но въпреки това в кратки срокове се сдобих със шестте албума на групата (излезли до 1995). Самата история на Death е достойна за книга, изпълнена с върхове и провали, но белязана от безспорния композиторски гений, китарна перфектност и музикален талант на Schuldiner. Той даде на легендарната флоридска банда и един от малкото уникални гласове в дет метъл сцената. Според общото мнение тежкия характер на лидера се е отразил силно негативно на групата и е довел до постоянните смени в състава, но истината е че Death винаги е бил проект само на Chuck и в голяма степен всички останали членове могат да се възприемат като сешън музиканти, наемани само за определен албум. Първият от тях от 1987 (Scream bloody gore) е записан само от него и бъдещия барабанист на Autopsy и Abscess, Chris Reifert и не се отличава с особена уникалност. За сметка на това след него Chuck развива таланта си в поредица от албуми, които допринасят изключително много за развитието и музикалното обогатяване на дет метъла. Много силните Spiritual Healing и Leprosy, са последвани от изключителния Human, в който се забелязват откровени джазови елементи и техничните Individual Thought Patterns и Simbolic, наричан “символичния” от твърдите дет фенове, защото показва много по-богат музикален арсенал от границите на стила. Във всеки един от тези албуми се открояват уникалните композиции, философски задълбочените текстове и прогреса, който бележи групата. Макар да е безспорен лидер на групата до края на живота си, Chuck винаги се е обграждал с талантливи музиканти, които да осъществяват музикалните му идеи и да изградят перфектния звук на Death. Достатъчно е да се споменат барабаниста Gene Hoglan, китаристите James Murphy и Andy LaRocque и гениалните басисти Terry Butler и Steve DiGiorgio. През 1998 година се оказах в ролята на “пост-варшавското” момченце в музикален магазин в Грац. Макар сега да има подобни и в родината, тогава за България бе нечувано да влезнеш, да се загубиш между тематични щандове с компакт дискове и да можеш на слушалки да си прослушаш които и колкото искаш. Заделиха ми известна, не малка сума от скромния семеен бюджет и след дълго избиране и колебаене попаднах на червената обложка на The Sound of Perseverance. Естествено и без никакво колебание този албум си спечели правото да е първият ми оригинален компакт диск с музика. Трябваше да изчакам около седмица докато имам възможност да го изслушам, но за сметка на това бях на седмото небе. Макар и с не толкова известни музиканти, Chuck отново беше постигнал уникалната сплав от перфекционизъм и талант, за да запише поредния велик албум на Death. Разбиващият кавър на вечната “джудасова” класика Painkiller е само “черешката върху сладоледа”, изпълнен с уникални композиции. Малко след това последва и първото отроче на новия проект на Schuldiner, Control Denied с който той се впусна в новите за него дебри на progressive metal течението...и го направи по перфектен начин. Тогавашните членове на Death със Steve DiGiorgio на бас китарата и гласа на Tim Aymar, един перфектен екземпляр в този подстил, с изпъкване на композиторските умения на лидера. От там нататък всичко е една тъжна история за личната битка на един човек, най-важната и уви загубена. След няколко курса на химио и радиационна терапии, една успешна операция и продължителни опити за записване на втория албум на Control Denied новопоявилия се втори тумор в мозъка на музиканта слага и край на живота му. Тъжно е да се отбележат продължаващите и в момента съдебни спорове около издаването на този втори албум, в които основно действащо лице е майката на Chuck. Независимо от всичко смятам че в памет на музикалния му гений тази творба трябва да види бял свят, дори и в незавършен вид. А дали историята се повтаря? Дългогодишния съратник на Chuck, James Murphy, замесен още в албуми на Obituary, Konkhra и Testament и с изключителна соло кариера, също гениален китарист и композитор също развива мозъчен тумор. За щастие новините при него са много по-благоприятни и обнадеждаващи.
|
|||||||||||||||
