|
|
        
|
Групата Bohse Onkelz е създадена през 1980 година в малкото градче Hosbach от тогава непълнолетните Stephan Weidner, Kevin Russell и Peter Schorowsky. Израснали в семейства от средната класа с проблеми, вариращи от перманентна липса на пари до алкохолизъм, тримата тийнейджъри съвсем естествено са повлияни от затихващото вече пънк движение, когато решават да сформират своя банда. Подобно на повечето ъндърграунд групи, особено в провинциален град, в началото ентусиазмът и наивността били в пъти повече от техническите умения и апаратурата. Същевременно тримата имат и постоянни проблеми с училището и им се налага да работят на различни временни места, както и още дълги години преди да почнат да се издържат с музиката си. Постепенно започват все по-често да се задържат в доста по-големия Франкфурт, където се интегрират в местната пънк-сцена. През 1981 към групата се присъединява и 18 годишния Matthias “Gonzo” Rohr, китарист с шест годишен опит, който първоначално поема баса в “чичковците”, а след година си разменя инструментите със Stephan и така се оформя състава на групата, останал непроменен за цялата им 24 годишна история:
Включването на Гонзо внесло необходимата музикална класа, с което постепенно песните започнали да придобиват по-оформен вид. Още в самото начало на концертните си изяви под влияние на културните вражди във франкфуртските предградия Bohse Onkelz изпълняват и една от най-противоречивите си песни, станала причина за огромни медийни скандали, “Turken raus” (Турците Вън). По това време Франкфурт се оформя като център на NDW (New German Wave – Нова Немска Вълна), но пънк движенията, за разлика от огромния успех на английските групи, остават със строго локална известност. На практика това са затворени общества в рамките на един град, които просъществуват главно заради ентусиазмът на музикантите, огорчението от трудния живот и политиката като цяло и благодарение на фенски списания с вид по-скоро на листовки. Постепенно през 1982 година, отново под влияние на английската сцена, “чичковците” правят първия си стилов завой към ой движението, започнато на острова от Cockney Rejects. Това фактически е по-твърд, политически неангажиран пънк, асоцииран в началото с футболни запалянковци.
Постепенно обаче във Великобритания тези движения започват да възприемат и политически облик. В началото думата “скинхед” се свързва с движението “rude boy”, съставено от пристанищни работници и емигранти от Ямайка, които слушат и свирят ска и скинхед реге. За времето от края на 60те до средата на 70те години обаче скинхед движението е абсолютно заменено от крайно-десни в политическо отношение младежи. По същия начин в началото на 80те започналото като неполитическо ой движение също е подчинено на крайно-десните, вписвайки се с по-агресивната музика в концепцията им за живот. Първия си албум, придобил в последствие култов статус, Bohse Onkelz записват към малкия лейбъл Rock’O’Rama, специализиран в издаване на скинхед групи, но договора за три албума осигурява доживотни права на собственика върху песните. Този договор в последствие създава доста проблеми на групата. “Der Nette Mann” се счита за първия албум на немска група, издаден изцяло от скинхедс с дясна ориентация и силно свързан със сцената. Медийната реакция на този албум е силно негативна, главно заради песни като заглавната, в която се разказва за убийство на дете, “Madchen”, определяна като порнографска и др. В песента за предстоящото световно първенство по футбол във Франция “Frankreich ‘84” използването на думата “Frankreichuberfall” (инвазия на Франция) пък навява сериозни асоциации със събитията от Втората Световна Война. През Август, 1985 близо до Lubeck и заедно с англичаните от Indecent Exposure и немците Die Hards, Bohse Onkelz свирят на най-големия документиран скинхед концерт пред около 700 души. Постепенно обаче групата започва да се дистанцира от сцената, която на практика е създала и единствено Кевин продължава да бъде символ на това движение.
1988 година се оказва превратна в историята на “чичковците”. По време на краткото им изчезване от музикалния небосвод Кевин окончателно се откъсва от скинхед движението, отново си пуска коса и се запалва по татуировките. Същевременно обаче се задълбочава проблемът му с наркотиците. Първоначално започнал с марихуана, той бързо достига до кокаин и ЛСД. Апартаментът му на Weberstrasse 28 става емблематичен за този период от съществуването на групата под кодовото название “28”. Петият албум, “Kneipenterroristen” продава над 15000 копия, което показва нарастващата популярност на групата. Същевременно обаче в рамките на скинхед сцената започва да се насажда силна омраза към Bohse Onkelz, считани за изменници, но така и без достойни заместници в музикално отношение. През 1992 проблемите с алкохола и наркотиците на Кевин се задълбочават и групата е на прага на разпадането. Медиите продължават да засипват с унищожителни критики “чичковците”, оказва се натиск за смяна на името с което окончателно да се скъса със скинхед миналото. Нито едно радио не желае да пуска техни песни, а големите музикални списания се правят че такава група не съществува. Тези проблеми са в абсолютен контраст с първото влизане в топ 10 за албуми. На практика с отказа за смяна на името и на вокалиста Bohse Onkelz пропускат шанса да станат наистина велика рок група от световен мащаб, но за сметка на това запазват принципите си и любовта на голяма част от феновете.
Тринайсетия студиен албум “Viva los Tioz” през 1998 продава 300 000 копия само в първите 48 часа и се заковава на първо място в Топ 100 за албуми а сингъла към него достига седмо място. Но въпреки турнетата с огромен успех в Германия и Австрия (Bohse Onkelz така и не стават известни извън границите на немско-говоряща Европа) и покачващите се продажби на следващите албуми, групата продължава да бъде бойкотирана от радиостанциите и да се намеква за миналото й. През 2002 албума "Dopamin" също достига първо място в класациите. По това време Bohse Onkelz са вече наистина голяма група. Докато достигаме до 2004, когато излиза провокативния сингъл “Onkelz vs. Jesus”, но няколко месеца след това “чичковците” официално анонсират края на групата, ознаменувам с няколко запомнящи се концерта и албума “Adios”. И така, 24 години творческа история, безкрайно обичани и мразени, Bohse Onkelz определено са лицето на немската рок сцена. Група, която успя 24 години да запази състава си непроменен, да смени тотално имиджа, без да смени името. Група, която дръзва да пее рок на немски език. Група, която преодоля проблеми, които биха съсипали всеки друг. Убеден съм че много хора си мечтаят или са уверени в реюниъна на тази група, но аз съм убеден че подобна стъпка ще отнеме огромна част от ореолът на култовия статус, изграден от “чичковците”.
|
|||||||||||||||||||||
