|
|
        
|
“Seigneur, ne leur pardonnez pas car ils savent se qu’ils font” Всъщност начинът, по който разбрах за този филм е почти комичен. Една сутрин ровех в www.imdb.com и разглеждах филмографията на Моника Белучи, една доста впечатляваща по мое мнение жена и актриса, макар предимно в подържащи роли. Нямаше как да не ми се набие на очи наличието на продукцията Sheitan (доста нестандартно име за западно-европейски филм) от 2006 година, в която красивата италианка играе вампирка. Никога не съм крил също така непреходната си любов към френското кино, лично според мен значително по-смислено от повечето холивудски продукции и невероятните френски актьори, които нерядко спасяват горепосочените с прекрасната си игра и готин акцент. Не мога да не спомена възхода на галското кино в последните десетина години, което ми даваше гаранции за перфектно зрелище, но за това някой друг път. Следващата стъпка бе да посетя сайта на филма (www.le-sheitan.com), който също впечатлява с дизайна и изпълнението си, всъщност може би един от най-добрите сайтове, който съм посещавал изобщо. Та както става видно, реших че трябва да притежавам този филм на всяка цена. Намирането на оригиналния саундтрак се оказа по-лесна работа. А саундтрака си заслужава, стига да си падате по модерна поп-музика. Наситен е предимно с така популярния във Франция рап, малко електроника и ориенталски влияния плюс меланхолични мелодии. С две думи, самата музика към филма заслужава отделна статия. Ако желаете, можете да прослушате част от парчетата на горепосочения сайт. Накрая успях да се добера и до заветното копие, с доста добро качество, но... разбира се никой не се е сетил да направи поне английски субтитри, което въпреки известните ми познания по френски ме затрудни максимално. В крайна сметка никой не се и опитва да говори този френски, който аз съм учил, а комбинацията от младежки жаргон и провинциален диалект прави диалога неописуем.
Шейтан започва със сцена в една дискотека, и един ненормален ди-джей, след което постепенно ни запознава с едната половина от героите. Това са “гражданите”, събирателен образ на съвременната френска младеж с цялото си поведение, миксът от култури и раси, музикалните вкусове, облеклото, ако щете непосредствените мисли и желания. Самите актьори са абсолютни аматьори или тепърва навлизащи в киното, така че в известна степен играят самите себе си. Това се отнася и до опозицията в лицето на “селяните”, открити и гостоприемни, но всъщност “големи гадняри”. Абсолютно тенденциозно те са избрани да бъдат гротескни, както като поведение, така и като външен вид. Лично според мен режисьорът Ким Шапирон е целял не толкова да обиди обикновения френски фермер, колкото да покаже представата за него, налагана в градската среда и ужасът, който предизвиква сблъсъка на културите у нахаканите младежи. Именно този сблъсък е едната тематична линия в продукцията, умело поднесена и провокираща сериозни размисли. Богатството на взаимоотношения, невъзможността за преодоляване на предразсъдъците, всичко това прави филма наистина актуален (поне за французите) и много човешки. Втората завръзка се върти около много баналното инстинктивно желание за осъществяване на близък телесен контакт с противоположния пол. От тази гледна точка филмът изглежда почти животински, трудно е да се нарече еротика заради натуралистичните сцени, но и в никакъв случай не се приближава до порното. Сигурно много хора, анализирайки образите от екрана биха видяли себе си и вероятно биха се запитали “как може да съм такова прасе?”. Уви, Моника Белучи не участва в тези сцени. Всъщност аз така и не я видях в този филм, но съм почти убеден, че се е появила мимолетно в един от филмите, които младежите гледаха. А всъщност филмът е хорър, или по-скоро трилър. Като онези, американските, Петък 13, Хелоуин, Тексаското клане и т.н. Само дето е в пъти по-добър. Защото не е само това, защото е актуален и човешки, защото е едновременно гнусен, но гнусен по един прикрит начин. И най-вече защото главния злодей е Венсан Касел. Един Венсан Касел, който гледа кози, брадясал и със засукани мустаци, широка озъбена усмивка и изцъклени очи. Един огромен, прост, добродушен човечец от село, чиито единствен стремеж през целия филм е да направи кукла за новороденото си дете. Повярвайте ми, дълго време ще сънувам тази физиономия.
|
|||||||||||||||||
Като за финал ще ви кажа само едно, ако не сте бременни, нямате сърдечни проблеми, знаете френски, не сте гнусливи и сте над 18 години, намерете си този филм и го гледайте. А дори и да не знаете френски, пак го гледайте. Зрелището си заслужава. А да, щях да забравя, разгледайте внимателно физиономията на бременната в края на филма. 
