|
|
        
|
Да си поговорим за лошото момче на Холивуд. За човека, който със своето въображение и любов към поп-културата успя да разруши клишето в киното и да въздигне от останките му собствения си звезден пиедестал. Актьор, сценарист, режисьор и продуцент – Куентин Тарантино е дишащият, талантлив осеммилиметров дамоклиев меч, тегнещ над скучните американски продукции. Роден в Ноксвил, Тенеси през 1963 г., Тарантино отраства в южен Лос Анджелис в семейство от средната класа – с пастрок, на улицата и под звуците на Елвис. За пръв път в живота си изпитва магията на киното на осем годишна възраст, а на 16 прекъсва образованието си, за да стане актьор. Четирите години работа като продавач във видеотека за архивни филми през втората половина на осемдесетте, обаче, предопределят истинското му поприще – създател на филми, а не просто изпълнител. През този период той написва три сценария, чиято съдба е предопределена от невъзможността на Тарантино да ги филмира. Първият му филм -“My best friend’s birthday” от 1987 бива заснет, но лентата изгаря при пожар в монтажната. Втория - “Убийци по рождение”(Natural Born Killers) Тарантино продава на Оливър Стоун, който го преработва до такава степен, че Куентин се заклева никога повече да не позволява друг да реализира негов сценарий. Въпреки това, през 1990 г. продава сценария на третия си филм “Истински романс”(True Romance) за 50 000 долара. Филмът е гротескна пародия на екшъните от онова време – пълен с мелодрама, преиграване, много насилие и наркотици. Това, което го издига над средното ниво, е пълната липса на логика – сюжетът е абсурдно нереалистичен, натъпкан с безумните видения на героите и техните пресилени действия. Но също така и с любов, улични бандити, леко смешен момчешки героизъм и поп музика. Освен това и със звезди от старото и новото поколение – Крисчън Слейтър, Патриша Аркет, Денис Хопър, Брад Пит, Кристофър Уокън, Вал Килмър, Гари Олдман, Самюел Ел Джаксън... да изброявам ли още?
С парите от “Истински романс” Тарантино продуцира следващия си проект – “Глутница кучета”( Reservoir Dogs), който излиза на големия екран през 1992 г. Филмът е убийствен. От всякаква гледна точка – пълен с актьори като Майкъл Медсън и Тим Рот, с кръв, с ченгета и бандити, с лоялност и интриги. Тук вече за пръв път се проявява истинският стил на Тарантино – филмът е замислен и реализиран според собствените му виждания. А именно – накъсан на парчета и хронологично непоследователно сглобен наново сюжет; действие, концентрирано в изцяло мъжки криминален свят; продължителни монолози, които не само са типични за театъра, но и са напълно оф-топик-а на действието. Да не забравяме и звучащото през цялото време радио с музика от 70-те. “Глутница кучета” спечелва пет номинации и осем награди в различни филмови фестивали. Тарантино става звезда, а в Холивуд започват да го наричат “следващият Мартин Скорсезе”. Две години по-късно “Криминале”(Pulp Fiction), донася още по-голяма слава на Тарантино – Оскар за най-добър сценарий, 6 номинации за Оскар, общо 39 номинации за фестивални награди и други 43 спечелени. А също така и над сто милиона долара приход от продажба на билети, както и един незабравим саундтрак. Едва ли има човек, който да не е гледал този филм, този блестящ сборник от няколко разказа, всеки от които има свое собствено начало, развитие и край. Но също така и рефлектира върху останалите кратки истории, така че цялото да бъде по-стойностно от отделните си части, особено след като Тарантино ги разхвърля в нехронологична последователност. Всички помним танците на Ума Търмън и Джон Траволта, терминатора с афро-прическа Самюел Ел Джаксън, както и “зайчето” и “тиквичката”.
“Тиквичката” – Тим Рот - се появява и в следващия филм на Тарантино – “Четири стаи” (Four Rooms), в далеч по-комична роля. Трябва да подчертая – също така и много добре изпълнена. Действието на филма се върти около неудачите на един пиколо, който има нещастието да е на смяна в новогодишната нощ. Хотелските гости са някаква безумна смесица от индивиди, която може да бъде измислена само от четири различни човека. Именно това е интересното в този филм. Всяка една от четите стаи е създадена от различен сценарист и режисьор, а именно – Тарантино, Алисън Андерс, Александър Рокуел и Робърт Родригез. Всяка стая носи различна атмосфера, но безспорно допринася за цялостната комичност на филма. Комедийната нотка в сценариите на Тарантино е условно продължена от продукцията “От здрач до зори” (From Dusk till Dawn), излязла през 1996 г. Филмът е поставен в категория хорър, но цялостното заснемане за мен е по-скоро пародия на въпросния жанр. Абсурдно голямото количество вампири на едно място, избиването им и тривиалният финал са замислени като присмех над еднотипните филми на ужасите.
“Джаки Браун” (Jackie Brown) е поредния филм заснет типично в тарантиновски стил, характеризиращ се с бързо и нехронологично действие, непредвидима развръзка, трупове под път, над път и в самолети, криминална галерия и наркомания. Изненадващият елемент тук – който бележи началото на една нова тенденция в творчеството на Куентин – е този, че главния герой е застаряваща стюардеса. Джаки Браун е първият женски образ, който Тарантино разработва цялостно и подробно. При това не като сексуален придатък на Якия Пичага, а като напълно самостоятелна личност, която участва в голямата надпревара, наред с престъпни босове и убийци. Истинските брилянти в короната на Тарантино според мен, обаче, са последните два сценария, излезли изпод майсторското му перо – “Убий Бил – т. 1” (Kill Bill – vol. 1) и “Убий Бил – т. 2” (Kill Bill – vol. 2). Главната роля е поверена на една явно любима актриса на сценариста – Ума Търман. В екипа на филма се появяват и други вече познати от творчеството на Тарантино имена – Майкъл Медсън и Самюел Ел Джаксън. Великолепната актьорска игра е допълнена и от тази на Дейвид Карадайн, Луси Лиу и Дарил Хана. С подобен звезден екип всеки би направил сносен филм, но Тарантино е създал шедьовър. Как иначе бихте нарекли смесицата от трилър, който ви държи в напрежение, ийстърн с великолепни бойни сцени, фантастичен екшън, аниме и любовна драма? И всичко това в една продукция, поднесена под звуците на Нанси Синатра, RZA и китайска флейта.
|
|||||||||||||||||||||
Последният проект на Тарантино е сериалът “"CSI: Crime Scene Investigation”, който стартира през 2005 , но аз, като анти-сериално настроен зрител, искрено се надявам скоро да видим нов пълнометражен филм от един от най-критикуваните и най-хвалени съвременни сценаристи и режисьори. 
