|
|
        
|
Дейвид Финчер е роден на 10 май 1962 г. в Денвър, Колорадо, САЩ. Започва кариерата си на режисьор със слабоизвестния The Beat of the Live Drum (1985), последван от музикалните клипове на Мадона "Express Yourself", "Oh Father" and "Vogue" от 1990г. Следва третия Alien3 (1992) и поредица от видоеклипове на Майкъл Джаксън, Аеросмит и Стинг. Привързаността му към музикалния жанр го кара да се връща отново и отново в тази материя с Ladies & Gentlemen: The Best of George Michael (1999) – "Freedom '90", Madonna: The Video Collection 93:99 (1999) - "Bad Girl" и Video Hits: Paula Abdul (2005) - "Straight Up", "Forever Your Girl" and "Cold Hearted". Финчер се развива в средата на здравословен респект към високобюджетните продукции – като тийнейджър получава мечтаната работа в Industrial Light and Magic и участва при изработването на специалните ефекти на Return of the Jedi (1983) и Indiana Jones and the Temple of Doom (1984). Преминавайки през самия център на поп културата, режисирайки много видеоклипове, той си намира и ниша в правенето на реклами за корпорации като Найки, Ливайс, Пепси и Кока-кола. Тази специализация му дава необходимата финансова свобода и протекция от атаките на големите студия, позволявайки му да избира своите проекти и да преговаря за достатъчен контрол при осъществяването им.
Финчер с гордост застава зад всички свои работи /с изключение на Пришълеца 3/ и ги защитава от техните хулители. Той казва: "Смята се, че рекламите представляват само близки планове на знаменитости, държащи съответните продукти близо до лицата си. Но някои от тях са голямо изкуство, може би не като сюрреалистичното рисуване или писането на поезия, но все пак – изкуство." Но не в това виждам неговите заслуги към съвременното киноизкуство. През 1992г. 20th Century Fox наеха “девствения” за синия екран Финчър за режисьор на третия Пришълец и въпреки тежката задача да продължи поредицата точно след най-блестящата й част, той успява да се справи с тежката задача. През 1995 г. излиза “Седем” – разтърсващ трилър за двама полицаи/в ролите Брад Пит и Морган Фрийман/ по следите на сериен убиец, използващ седемте смъртни гряха като свое послание. Рядкост са филмите, обясняващи виновността на съвременната култура, на нашето общество, за погромите и безумието, което често срещаме в живота си. Според “Седем” нашата култура се лута из мрака. Израз на това затаено авторово чувство е Съмърсет – начетен мъж, по стечение на обстоятелствата детектив ; човек, който може да разчита уликите ("This isn't going to be a happy ending") или “Ад” на Данте с еднакъв апломб. От неговаат уста излиза и финалното изявление на “Седем”, чрез цитата на Хемингуей. Това е много напрегнат филм. Стегнат диалог и действие, мрачни тонове и осветление, допълнени със запомнящите се поддържащи роли на Кевин Спейси и Гуинет Полтроу, допринасят за уникалната атмосфера на филма. Интересни факти – всички номера на сградите в началните епизоди започват със седем, доставката на климатика е насрочена за 7.07 часа...
След “Седем” Финчер е избран да режисира “Играта”. В този оригинален трилър Майкъл Дъглас играе Николас Ван Ортън, наследствен богаташ, приел привилегиите като нещо присъщо за съществуването си. Наближава четиридесетия му рожден ден и освен характерната за всеки мъж на средна възраст криза го тресе и спомена, че навършвайки точно тези години неговият баща избира да се самоубие, вместо да продължи живота си и да бъде със семейството и сина си. Така че, когато брат му /Шон Пен/ му предлага да се включи в игра, която би променила живота му към по-добро, той бързо се съгласява. “Играта” е доста уместно заглавие за този филм – зрителят играе своя собствена игра, докато наблюдава как Ван Ортън играе своята. Финчер използва играта като присъщ елемент на мистерията, която зрителя се опитва да разгадае. Ван Ортън е манипулиран чрез използване на костюми, нагласени сцени и трагедии а ла “сапунен сериал”. Това би трябвало да ни напомни факта, че и зрителя бива манипулиран, чрез използването на същите тези елементи. Той би трябвало “да знае по-добре”, но въпреки че осъзнава, че гледа филм – това не го прави по-малко податлив на наслагваната илюзия.
Две години/1999г./ по-късно на екраните се появява “Боен клуб” по романа на Чък Паланюк. Филмът бе широко дискутиран и не остави безразлични зрители – отзивите градираха от пълно отрицание до преоценяване на ценностите в живота. Едуард Нортън, Брад Пит и Хелена Бонъм Картър пресъздават по уникален начин специфичната атмосфера на романа на Паланюк. Не може да се пропусне и поредната силна поддържаща роля на Мийт Лоуф. Твърде натуралистичен, този филм остава без дъх зрителя с налудничавите монолози и бруталното действие. На показ са извадени безспорните истини за функционирането на едно общество, дотолкова вкарано в коловозите на големите корпорации и рекламата че дори и непредубедения зрител е принуден да признае необходимостта от радикална промяна.
Героят на Едуард Нортън, бидейки послушен член на това общество в главоблъсканицата на безсмисления си живот среща извора на промяната в лицето на Тайрън Дърдън (в ролята, Брад Пит), бунтар, който се явява катализатор на тази промяна. Това е и една от най-емблематичните роли в ранната кариера на Пит. Основното послание на филма се съдържа в идеята че всеки един член на обществото може да надскочи себе си, да остави ярка следа с битието си и да промени самото общество в основата му, като финалните сцени извеждат и убеждението че този “някой” може да си самият ти чрез второто си Аз (в крайна сметка се разбира че героите на Нортън и Пит са един и същи човек). Простите изразни средства на Финчър по изключително успешен начин внушават на зрителя дълбоките философски проблеми на съвременното общество. Финалът ни най-малко не изневерява на стила на режисьора и на основната концепция като филмът завършва с апокалиптичния успех на начинанието на главния герой, който във всъщност се явява един своеобразен “хепиенд”, “лошият” печели, но с него печели цялото общество на онеправдани, живуркащи “пчелички”, отвоювали свободата си от “кошера-тиран”. Последния филм на Финчер “Panic room” е най-конвенционален в сравнение с предишните му произведения.
|
|||||||||||||||||||||||
Типичен концептуална жена, затворена в къща-капан” филм. През тази година се очаква излизането на екран на “Зодиак” – нов прочит на историята на световно известния сериен убиец. Очаквам го с нетърпение, защото Финчер винаги е пълен с изненади.