|
|
        
|
Чудовищна команда
Предполагам, мнозина от вас са задавали въпроса – дали пред себе си, дали между приятели, дали на продавача на сергията, от която купувате книгите си, дали на самите издатели – “Кога ще излезе следващият Пратчет?”. И сте се примирявали с нелепите обяснения на издателството за забавянето, с вдигането на рамене на разпространителите и с всички отговори “Нямам представа” от където и да идват. Е, чакането свърши. След повече от едногодишна пауза “Вузев” издават следващата книга на Тери Пратчет на български език – “Чудовищна команда”. Дали си струваше очакването? Вие ще трябва да решите. “Чудовищна команда” за мен е характерен “късен Пратчет”. По-мрачна и по-цинична, без бликащото остроумие и “хуморът във всяка крачка”, характерен за “средния” период на автора, в който са написани някои от най-силните му произведения. Изобщо, стилът, в който са написани “Захапи за врата” или “Нощна стража” доминира и тук. И така, историята: Кралство Борогравия е в постоянна война. Ако не с един, то с друг съсед. Както самите борогравци казват, миролюбиво кралство, заобиколено от вероломни съседи. Този път Борогравия е във война със Злобения. Но тази война заплашва да е последната, защото: А. на всички съседи вече им е писнало от Борогравия и вече е сключен съюзът на Обединените Сили. Б. херцогинята на Борогравия (98 г.) няма друг законен наследник освен, племенника й, принцът на Злобения, който гори от нетърпение да посети Леля. В. Борогравия е унищожила семафорните кули на територията си и Патрицият е много недоволен. Съответно, Ваймс трябва да оправи нещата. А всички знаем как Ваймс оправя нещата. Окончателно. Г. Борогравия гладува, няма вече наборници, които да се запишат във войската и страната е на ръба на самоунищожение. Но дали всички са си направили грешно сметките? Защото в Последният набор са се записали Трол, Вампир, Жена, предрешена като мъж, еквивалентът на Жана Д’арк в Света на Диска и още няколко отчаяни душици, които са предвождани от най-опитния войник в света (и най-дебелия, по съвместителство) и гений – писарушка от щабквартирата, на когото никой никога не е давал възможност да се изяви (обременен с излишен Патриотизъм и Геройство). Книгата е построена върху три идейни стълба, така да се каже. Борогравия е някаква безумна кръстоска между Германия от Първата световна и СССР – от Втората. Държавна пропаганда, Политически във всеки отряд, идеология, подчинена на Военната Машина, леко идиотски патриотизъм, който неминуемо буди симпатии със своята сляпа, глуповата надежда в нещо несъществуващо. Това, което мен лично ме изненада в българското издание на “Чудовищна Команда”, беше преводът. След два покъртително лоши опита за такъв (“Готварската книга на Леля Ог” и “Изкуството в Света на Диска”), преводачката, Катя Анчева, все пак се е справила с настоящата книга. Няма го запазването на английския словоред и директното заменяне на английските думи с български – както беше в предишните две книги. Преводачката показва богатство на езика, усет към идиомите (пълната му липса бе демонстрирана в Готварската книга) и вникване в стила на автора (макар че книгата звучи далеч по-ведро на български, отколкото в оригинал – явна преводаческа намеса). Текстът тече значително по-гладко, хуморът е уловен, макар и на моменти да се прекалява със съвременен жаргон, изобщо напредъкът в стила на преводите е огромен и книгата почти не дразни. Така че пред българския читател се представя един съвсем задоволителен превод. Не знам до колко това е дело на стила на г-жа Начева, дали този стил е бил скрит в предишните две книги поради спецификата им, или на редакторска намеса в настоящата. Но каквато и да е причината, книгата звучи добре. И така: Поредният Пратчет. Чакан с огромно нетърпение. Пред вас са няколко часа смях и забавление с едно приключение от Света на Диска. Но когато Маестро Тери е хванал писалката – какво друго би могло да излезе изпод нея? Ако още не сте си я купили – Какво чакате?!
Едно от малкото издателства, които си направиха труда да пуснат нова книга за Панаира на книгата беше “Вузев”, които по неизвестна за мен причина фигурираха на упътващата листовка за изложението като “Архонт В”, а не с пълното си име. Вероятно са се укривали от множеството почитатели на Пратчет, които всеки път се трупат пред щанда им и купуват с отстъпка(тук реверанс към маркетинговия им отдел – старите книжки бяха с около 40% намаление). Та, за инкогнитото на издателството – ами според мен има защо. Преводът е на Катя Анчева. Къде затрихте Мирела Христова, госпожо Вузева? Талантът й беше най-големия актив на дружеството. Слава на бога, “Чудовищна команда” не е и на Владо Зарков, който успя да опропасти голяма част от творчеството и стила на Пратчет. Да, г-жа Анчева се е справила доста добре, но съм на мнение, че Пратчет може да бъде превеждан на български единствено от г-жа Христова. Не бих казала обаче, че коректорът и редакторът са получили заслужено заплатите си. Проспали са работното си време. На места има дразнещи граматически грешки, а словоредът на определени изречения е безсмислено обратен, като че правен от ученик в немска гимназия. Толкова за българското участие в книгата. Честито на печелившите, които са се сдобили с “Чудовищна команда”. Аз не се чувствам сред тях. Откровено казано, Пратчет вече не пише както преди. Няма я играта на думи в почти всяко изречение. Липсва и тънкия сарказъм, който освен че осмиваше редица човешки недостатъци, някак успяваше и да пречисти душевно читателя. И да го накара да се поразрови из миналото и главата си, за да свери дали не притежава въпросните недостатъци. Не знам дали книгата ще ви хареса. Аз я изчетох на един дъх, насладих се на “задявките с Малазана”, за които спомена Де3тъс; поприпомних си малко факти от историята на Европа; посмях се на някоя и друга реплика на героите. Но, въпреки че както винаги езикът на Пратчет е изразителен и неповторим, сюжетът за мен поне беше донякъде предвидим, ако не и насилен на моменти. Особено при развръзката.
|
