|
|
        
|
Започнах вече издадената четирилогия с чувството на облекчение че най-сетне ще прочета нещо завършено от автора и издадено до край на български език. Началото не бе особено обещаващо, но го отдадох на завишените си критерии и наситеността на пазара с подобна литература. Реших да почета автора с нужното уважение и да дочета вече започната книга. Успях благодарение на вроденото си упорство и възпитаното в мен нежелание да оставям след себе си недовършени неща. Първото, което ми направи впечатление бе неприятния стил на писане. Четейки се чувствах все едно гледам стар японски филм, в който освен пресилените мимики и жестове така наречените актьори изразяват чувствата си и вокално (Ах , колко съм разядосан...), държейки да ни информират непрекъснато за вътрешното си състояние. Типичен пример в тази насока е следният цитат от книгата: “...Решителният момент е все по-близо, а аз съм уплашена и неподготвена...” Ако читателя все пак успее да се абстрахира от дразнещия стил го очакват петстотин страници шеметни преследвания, откъслечни описания, не особено убедителни второстепенни герои и една супер героиня по неволя. Характерното за персонажите е че за разлика от други фентъзи поредици тук майсторите-магьосници (ако могат да се нарекат така), живели хиляди години са по-неуверени и слаби от своите помощници, които ги надминават със своята инициативност, находчивост, та дори и магически способности. Разказът започва със запознаване с главните герои. Каран е млада жена с буйна червена коса (Каква изненада!), мелез от две раси и собственица на малко имение в Банадор. Лиан е млад зейн-летописец, завършващ прочутата школа на преданията в Чандет и притежаващ дара на гласа, с който може да накара всеки да почувства дълбоко в себе си разказваното му от него в този момент. Тяхната първа “среща” дава тласък на последвалите значими за съдбините на света на Сантенар събития. Лиан е завладян от желанието да разкрие древна мистерия в едно от великите предания и може би да стане първия летописец, написал ново Велико предание от стотици години насам. А Каран притежаваща дара на усета, приема да изплати свой стар кръвен дълг, като придружи и помогне на жената, спасила живота й преди време - Мегрейт, в опасна и тайна мисия. Двамата стават пионки в играта на “големите”, но Каран се оказва най-непокорната и своенравна помощница, която някой би си пожелал ...
Започвам прочита на втората книга от трилогията, в която се надявам авторът най-сетне да посъживи героите си, да развихри въображението си и следователно да ни предостави по-приятни мигове с книга в ръка..
|
