|
|
        
|
Дебютът на ICEWIND е през 2001 г. По това време трима приятели: Джей Менард (китара), Алекс Дюбе (барабани) и Габриел Мейло (бас), се събират по инициатива на Джей да свирят музика за удоволствие. Триото свири кавъри на известни парчета, но още от самото начало започва да създава и свои авторски песни. Забележително е, че първите рифове на Inner Storm и Washed Away са написани по това време. Водени от растящия си ентусиазъм, момчетата започват да търсят вокалист и втори китарист. Така през късното лято на 2002 г. към бандата се присъединяват Габриел Лангелие (вокали) и Винсент Поликуин (китара). Новите членове обогатяват музикалния фон на групата, позволяват да се пишат по-комплексни песни и да се свирят пауър метъл класики. Момчетата бързо се сприятеляват и се разбират добре, още повече че споделят една обща цел – да пробият на пауър метъл сцената на Квебек. Като първа стъпка към постигане на дългосрочната цел те трябва да изберат име на групата, име, което да приляга на музиката и имиджа им. След кратки дискусии, в средата на есента е избрано ICEWIND.
Осъзнавайки своя креативен потенциал, групата започва да пише все повече свои песни през зимата и пролетта на 2003 г. - Winter Heaven, Trapped In A Dream (ex-Spiritual Nemesis) и All Is Dust. След като създава достатъчно композиции, за да може да започне концертна дейност, за групата става наложително да си намери кийбордист, който да съумее да пасне на своеобразния й стил. Търсенето продължава повече от година. Междувременно, през пролетта на 2003 г. различия във възгледите на Габриел и останалите членове на групата довеждат до напускането на басиста, който е един от създателите й. Той сформира своя собствена група, наречена Art Of Life. Това събитие стартира търсене на бас китарист, което продължава още две години. Няколко месеца по-късно ICEWIND наемат Феликс Брюле, който взема активно участие в процеса на създаване на още оригинални композици като Walking Alone и Follow The Wind. През януари 2004 г. Стив Гем се присъединява към бандата и тя придобива настоящия си вид. Не може да има по-добро време за неговата поява, защото точно в този момент групата започва записите за първото си демо “Inner Storm”, които продължават около три месеца.
ICEWIND сами записват и продуцират и трите песни в това демо – Spiritual Nemesis, Winter Heaven и Inner Storm. По художествената обработка работят Ким Гослин, Даниел Сарацин и Филип Лангелие (брат на Габриел). “Inner Storm” е радушно приет от критиката и идва време групата да се представи за пръв път на сцената – 09.05.2004 г. По време на концертните изяви през лятото на 2004 г. става ясно, че поведението на Феликс Брюле не съвпада с това на останалите членове на групата и те решават да го уволнят. Той продължава своята музикална кариера със собствен блек метъл състав A Raven’s Forrest. За следващата сценична изява като бас китарист е повикан Франсис Дорамонд. Той също напуска групата, за да създаде своя няколко месеца по-късно. Така през зимата на 2004 г. идва ред на Джонатан Арчъмболт да се присъедини, но за съжаление и неговите музикални интереси се оказват много различни от тези на групата и след Boucherville Rock Festival 2005 и той напуска бандата, за да дойде настоящият басист Даниел Дюпоа. Първото международно признание за ICEWIND идва от Европа, когато през януари 2005 г. италианският лейбъл Steelheart Records предлага договор за разпространение на първия албум на групата в Европа и Азия. Това събитие действа като катализатор за ускоряване подготовката и записа на парчетата от All Is Dust. За записите са поканени два хора (един от които от 70 певеца), а Душан Петроси (Magic Kingdom, Iron Mask) изпълнява солото в Inner Storm. All Is Dust излиза през пролетта на 2006 г. и на групата се открива прекрасна възможност да го промотира, подгрявайки за Dragonforce на 29 април и за Gamma Ray на 5 май в Квебек сити.
Музиката на ICEWIND може да се класифицира като мелодичен пауър метъл с определено влияние на групи като Sonata Arctica, Mob Rules и Stratovarius. Както подсказва името на групата, темите в парчетата са зимата и фентъзи елементи. По-голямата част от албума е енергичен, с двоен бас, хармонични китарни сола и частични “галопиращи” рифове, но особената специфика на албума е в неговата способност да пресъздаде и предаде на слушателя “леденото” си настроение, да се превърне в една реминисценция на зимата. За разлика от повечето пауър метъл банди тук вокалът е изчистено висок, чувствен на места и въпреки всичко създаващ необходимата за стила атмосфера. Страхотната работа на Стив Геми зад клавирите е един от основните компоненти за постигане на зимния саунд, но без хоровите партии, меките китарни сола и изразителния вокал на Лангелие групата не би постигнала желания ефект. Песните, които ми направиха впечатление – “Trapped in a Dream”, заради енергичността си и завладяващото хорово изпълнение, и “Washed Away”. Първият албум на тази канадска група дава надежди за възраждане на стила; препоръчвам на пауър метъл феновете да хвърлят по едно око на развитието на групата.
|
|||||||||||||||||||||
