|
|
        
|
Sopor Aeternus & The Ensemble of Shadows несъмнено е едно от големите имена в областта на мрачния готик. Съставена само от един човек - германката Ана-Варни Кантодиа, групата е отбелязала досега девет знаменателни албума. За вокалистката не се знае много - в интервюта тя избягва да говори за травмиращото си детство, довело до появата на групата; никога не пее пред публика, а до последния си албум отказваше да снима и клипове. След около 30 години на маниакални депресии, отчаяние и самота, Ана открива наличието на гласове в главата си - The Ensemble of Shadows, или Ансамбълът на сенките, както тя ги нарича. По нейни думи, въпросните присъствия съзнателно изострят музикалния й талант, научават я как да твори своя собствена музика, а по-късно насърчават и споделянето на тази музика с публиката, макар че Ана-Варни ще продължи да твърди през годините, че създава музиката само и единствено за себе си. Почитателка на Вейдър и междузвездната сага и понякога стряскаща с външния си вид, тя рядко говори за ансамбъла - нещо разбираемо съкровено за нея.
Както може да се очаква, музиката е емоционална и порядъчно безутешна, а текстът се върти около теми като смърт, самоубийство, скръб и кармично предопределена болка. Важно място в концепцията на групата заема въпросът за женствеността - какво означава да бъдеш жена, да израстваш жена, да се превръщаш в жена, заменяйки своите мъжки органи с женски. На обложките на по-късните албуми Ана често е показана гола и с вагина, добавена по компютърен път - поради нежеланието й да натоварва кармата си със спиритуалистичното объркване, до което една реална смяна на пола неминуемо би довела. Отдавна заслужила обръщението “тя”, Ана-Варни невъзмутимо се радва на уважението и любовта на аудиторията си. Готическа в началото и все по-уверено вървяща към ренесансова, музиката на Sopor Aeternus (Вечен сън) е много идейна и, с някои изключения, далче по-слушаема, отколкото би могло да се предположи. В историята, която групата смело продължава да твори зад лицето на вокалистката си, вниманието ни заслужава почти всеки от издадените албуми: • “Es reiten die Toten so schnell...“: демо албум, разгръщащ пълния вид на песните си чак в по-късния "Es reiten die Toten so schnell (or: the Vampyre sucking at his own Vein)," е издаден през 1989 година и е първият на групата. • “...Ich tote mich jedesmal aufs Neue, doch ich bin unsterblich, und ich erstehe wieder auf; in einer Vision des Untergangs...” оригинално е бил неименуван. Надписът на задната обложка обаче остава в съзнанието на феновете и при преиздаването на албума по-късно остава негово официално заглавие. • “Todeswunsch" - Sous le soleil de Saturne” от 1995-та е вторият пълнокръвен албум на групата. В него се забелязва първи полъх на ренесанса - някои от ударните инструменти отстъпват на средновековни ноти и сърцераздирателни женски вокали, всички от които - изпълнявани от Ана-Варни. Оригиналната обложка на албума представлява детайл от “Смъртта на девственицата” на Караваджо.
• “Ehjeh Ascher Ehjeh (I Am Who I Am)”, също от 1995 година, е първото EP на групата. • “The Inexperienced Spiral Traveller” е от 1997. • “Voyager" - The Jugglers of Jusa” е ремикс на Spiral Traveler. Повечето от промените представляват ударни инструменти или текст, добавени върху оригиналните песни. Този албум съдържа и паметния прочит, който Ана-Варни прави на творби на По. • "Dead Lovers' Sarabande" (Face One)” засяга в текстовете си нови за групата теми като евтаназия и хомоеротична некрофилия. Макар и разкъсан като цяло, в сюжета не липсват моментите, в които лирическият герой пътува отвъд портите адови в опит да спаси изгубената си любов, прибягвайки до помощта на отрова и астрални протекции по пътя към нея. По-късно Ана-Варни посвещава този албум на Роз Уилямс, бившият фронтмен на Christian Death. • "Dead Lovers' Sarabande" (Face Two)” е със сюжет, разпокъсан почти колкото този на “Face One”, макар че тук акцентът пада по-скоро върху самотата и ужаса, в които възлюбеният/ възлюбената на лирическия герой се намира. Този албум, както и предишния, съдържа добро количесто погребални мелодии. • “Songs from the Inverted Womb” от 2000-ната година е посветен на паметта и възкресението на "малкия Седем" - момче, умряло на шест години - по тази тема са написани няколко зловещи песнички. Присъствието на повече от 10 гостуващи музиканта прави този албум свежо в инструментално отношение попадение на групата, добавяйки ново ниво на отнесеност и внасяйки полъх на прогресив рок. Появяват се версии на няколко от по-старите песни, като "May I Kiss Your Wounds" прави особено голямо впечатление. • “Nenia C’alladhan” е страничен проект заедно с Констанс Фрьолинг. • “Es reiten die Toten so schnell (or: the Vampyre sucking at his own Vein)” е от 2003 година и е EP. • “La Chambre D'Echo - Where the dead Birds sing” е най-новият им цялостен проект. Опаковката му включва голям албум от близо 130 страници, съдържащ текстове на песни и фотографии от Нарентурм (стара болница и психиатрично отделение, превърнато днес в музей на болестите, мутациите и аномалиите на човешкото тяло), които Joachim Luetke прави специално за случая. • “Flowers in Formaldehyde” излиза през 2004 година и е третото EP на групата. • “The Goat /The Bells have stopped ringing" - 2005 г. • “Like a Corpse Standing in Desperation” - отново албум с нови версии на стари парчета, този път включващ и първото в историята на групата DVD, засега е последното, което странната германка ни е поднесла.
|
|||||||||||||||||||
Подходящи далеч не за всички и явление в своя жанр, Sopor Aeternus трябва да се чуят, за да се усети отнесеното полу-депресивно, полу-саркастично, интровертно и наситено с много чувство излъчване, което музиката им носи.
