|
|
        
|
Следващият сборник на Елисън "Без врати, без прозорци" (No Doors, No Windows ) минава някак в сянката на предишните приливи от вдъхновение. Пълен с криминални истории, той представлява своеобразна почивка от ненаситната лъст на Научната фантастика. За сметка на това издадената през 1978 г. колекция "Странно вино" (Strange Wine) е ново откровение за жадните почитатели на фантастиката с марка „Харлан Елисън”. Един от приятните разкази вътре е "Да работиш с Малкия народ" (Working With the Little People). Великолепна ирония, в която тълпа малки гремлини пристигат при пресъхналия откъм идеи автор на фентъзи разкази Рейнълд, за да предложат услугите си и да пишат вместо него. Причината е кристално семпла – ако той престане да запознава читателите си с тези истории, техният народ ще изчезне от света, поради неверието на хората. Но малките гремлини имат проблем – те са изцяло лишени от въображение и в един момент преразказаните на лист истински истории от тяхното минало се изчерпват. И те откриват на Ноа една невероятна истина – за двадесетте години, през които той е "писал", гремлините са се наплодили и са престанали да вярват в човешката раса. Хората са обречени на вечен тлен. Рейнълд няма изход – сяда зад печатната машина и почва да пише истории за хора, започвайки със създаването на света. Разказът "Емисар от Хамелн" (Emisary from Hamelin) е алегория на старата приказка. На 15.7.2076 г. момченцето Вили изсвирва мелодия, която кара всички хлебарки от Ню Йорк, а после и от другите градове в света да се удавят в океана. Призивът му е ясен: Възрастни, не пакостете на света. В края на разказа той отвежда всички пълнолетни в нищото, а Земята оставя на децата.
"Рози, нарисувани от Хитлер" (Hitler Painted Roses) е друг странен разказ за любовта и несправедливостта. Маргарет е несправедливо предадена на ада след грешка на духовния съд. Някога, през 30-те години Лукавия Хенри "Док" Томас, когото обича, е изклал семейство Рънсдейл и трите им деца и се е възвисил в рая. Маргарет носи плода на връзката им, докато е линчувана и удавена в кладенец, но дори и низвергната в геената тя търси път. Единствената й цел е справедливост. В мъка и път през селения и измерения тя трябва да я получи. Дори и рая не може да я спре, за да срещне каещия се Хенри. И да открие, че все още го обича дотолкова, че се връща охотно в бездната на скръбта, по чиито порти Хитлер е нарисувал непоносимо прекрасни болезнени рози. Толкова болезнени, че и Бог не може да издържи... Маргарет осъзнава, че Хенри не би могъл да понесе адските страдания, докато тя би могла да отхвърли себе си в името на любовта. Болезнен триумф на себеотрицанието, жертвоприношение пред съдниците, които никога не грешат... "Croatoan" (награда “Локус”'76) е може би най-вцепеняващия разказ в този сборник. Главният герой отчаяно търси зародиша на нероденото си дете, изхвърлено в тоалетната от приятелката му. След пристъпа на поредната й хистерична криза той тръгва да го търси в канализацията на Ню Йорк. Това е едно мрачно спускане в дълбините на отчаянието, в желанието да поправиш грешките. Но най-вцепеняващото предстои – там той бива заобиколен от странно общество от симбиотични същества, представляващи албиноси-крокодили, яздени от човешки ембриони. До изхода на тръбата с груб почерк е написано "Croatoan"...но най-шокиращото предстои. "Аз съм този, който те толкова дълго са чакали. Те ме нарекоха татко" – в катарзиса на мрака героят на този разказ се превръща в баща... Разказа е неслучаен – Елисън си прави вазектомия два дни, след като сваля последната страница от любимата си печатна машина. "От А до Z, шоколадова азбука" (From A to Z, in the Chocolate Alphabet ) е разказът в този сборник, считан от Стивън Кинг за най-върховия в творчеството на Елисън. Той е уникален поетичен експеримент- 28 колажа в рими, някои страшни, други шегаджийски, нахвърляни в комиксов стил, 28 гранати в кутия за подарък. Едноименния разказ "Странно вино" е със запазената марка на Елисъновия хумор, твърд, саркастичен, щипещ. Уилис Хоу се е сблъскал с "тъмната ниша на живота". Синът му се е самоубил, дъщеря му е безпътна наркоманка, а той е убеден, че тялото му е просто черупка на истинското Аз. Уилис вярва, че истинското му Аз представлява извънземен разум, заточен за наказание на затвора Земя. И той избира пътя на смъртта – решителното и болезнено бягство на самоубийството...За да разбере, възвръщайки се на родната планета, че Земята е дарът на Даровете – да живееш на нея е висша чест за всеки извънземен. Последният, открояващ се в този сборник, разказ е краткия "Виното прекалено дълго остана отворено и спомените изветряха" (The Wine Has Been Left Open Too Long and the Memory Has Gone Flat). Делегати от 1100 свята са пристигнали в Лабиринта на Вихъра на Сбора на благозвучията и сега се наслаждават на чудесни и особено редки хармонии и благозвучия. Докато Стайлен демонстрира звука от гибелта на вселената...Хаос при хаос, прах при прах, всичко е суета на суетите... Финалният акорд от френетичните колекции на епохата Елисомания е довършващата тронния му блясък "Денят на разбиването" (Shatterday). Тя е като нова примамка в тъмните ъгли на конфликта, който човешкото сърце води със себе си. Елисън ни сграбчва за гърлото още с подзаглавието й – "Смъртни боязни". Както той пише в предисловието "онези страхове, които са дълбоко наследени в нас, защото ние сме крехки създания във вселена, нито блага, нито пагубна". Лайтмотивът тук е страха...на пръв поглед. Докато бавно, озъртайки се до последния разказ, не прегърнеш основната нишка, че в тъмнината на боязънта ти не си сам.
Страхът, който пристъпва портите на душата може да бъде нехайно поканен. И да остане навеки...Заслепена от бездънния кладенец на суетата Тереза Кетчъм ще достигне до жестокостта на този акт в разказа "Студена пот" (Flop Sweat).Тя добре познава онази ледена капка на нервна предсценична пот, която се спуска по плешките всеки път преди началото на воденото от нея радиошоу. И я обожава, защото знае - на нейните честоти са се вторачили безброй слушатели. Сексапилна, разкрепостена, принципно изповядваща добротата Тереза е ловец на рейтинга...Всяка нощ в продължение на 7 години нейният ефир е трескав форум на умопобъркани, перверзни апологети на злото, хора като брат Майкъл Даркнес -психопатичен, обезпокоителен и могъщ лидер на демонопоклонническата секта Еучити. И тази нощ той отново прокламира своята вяра в предстоящото завръщане на окованите демони, докато другият поканен гост психиатъра Джейкъб Трейс дискутира поредното 11 убийство с изкормване на неизвестния Л.А. сериен убиец. Първото обаждане за нощта е от самия сатрап...превърнал се в неописуема стихия.Той иде, с легион от последователи, за да паднат на колене и протегнат бледите си пръсти в благововейна молитва към своята тъмна жрица. Тереза с ужас разбира – в тънкия си баланс с тщеславието се е превърнала в рупор на хаоса, неусетно е служила добре на семето на злото. Време е за жътва, жътвата на нощните бесове. Време е и за благодарствения дар – вечното й съществуване в новата реалност...и нейното вечно предаване във възхвала на демоните. Вечната студена ужасена капка пот. Друг разказ от този сборник, жалонен за стила "хорър", е "Всички птици се завръщат у дома" (All the Birds Come Home to Roost). Изпълнена с тревожно трептене история на ужаса, история за живота на Майкъл Кърсби, чийто жизнен цикъл се преобръща – 19 години взаимоотношения с жени странно започнат да се завръщат в един ускорен и преобърнат калейдоскоп на несподелени истини. Всяка от тези жени се появява само за по една нощ в последователна и мрачна нишка все по-назад хронологията до най-нежеланата – първата. Очакването на тази среща е като лед в кръвта, барабанящ с бавното примъкване на острозъбия страх. Нощта с първата му съпруга Синди, лудата разрушителна Синди, която той някога е изоставил в приюта... "Денят на разбиването" е разказът в тази колекция, без чието послание тя би била непълна. Модерна притча за демоните, които ни разделят, той вдъхва живот и на възродената телевизионна поредица "Новата зона на здрача". Адаптиран от самия Елисън, режисиран от майстора на визуалния хорър Уест Крейвън, телевизионния разказ дава и един от най-интересните актьорски дебюти, този на прощъпулника Брус Уилис. Един ден Марв по погрешка избира собствения си телефонен номер, за да открие от другата страна...самия себе си. Душата му е разделена на две и докато в реалността до вчера той е бил тих, благосклонен и отстъпчив добряк, то другият Аз е напорист, брутален, зъл и борбен. Единият трябва да отстъпи, но тихият Марв отказва да изтлее в тишина и започва двубой на живот и смърт. Залогът е не само спойката на разтрошените парчета на душата, залога е да се бориш за своята кауза, да пречистиш същността си. И в тази тежка схватка тихия Марв побеждава. Редица от останалите разкази носят частица от очарованието на своята уникалност, други са по-скоро средна ръка. Сред по-атрактивните е "Отброй ударите на часовника, показващ Времето" (Count the Clock That Tells the Time) (нагр. "Локус"'79). Основното звучене е студена присъда за тези, които са похабили живота си безцелно, без да са го изживяли. За всички тях е отреден особен Ад, Геена само за подобни грешници с мрачната безкрайност на профуканите часове и спрелия часовник. Особено зловещ е разказът "Палачът на уродливите деца" (The Executioner of the Malformed Children ) – дисекция и диагноза на малоценността, в който сивия, невзрачен човечец най-сетне открива истинското си призвание...Своя собствена скандално-вулгарна идентичност, макар и в рамките на перверзно-хаплива ирония има и творбата "Относно нощния живот на Кисалда" (How's the Night Life on Cissalda?). Темпонавтът Енох Мирен се завръща от опасна мисия на алтернативната Зема-2 вкопчен в неприлично екстазен и непрекъснат полов акт с отвратително същество от планетата Кисалда. Въпреки че след два месеца учените успяват да ги разделят, съществата плъзват и обладават всичко живо. Единствен самотник, неможещ да изпита отново перфектния оргазъм всред чукащата се планета остава Енох... Каквото и да се каже обаче, всички тези истории са просто разхвърляни искри от главня пред Свръхновата-Поанта на сборника – разказът "Джефти е на пет" (Jeffty is Five) (награден с "Хюго"'78, "Небюла"'79, "Локус"'78, "Британска награда за фентъзи"'7:).
История, вече близо 30 години изучавана във всички училища на Америка, трагично-пленителна притча за детството, накарало читателите на списание "Локус" през 1999 г. да я определят за най-велик кратък разказ на 20-ти век за жанра НФ. Вик в мрака за самозаблудите на зрелостта ,кристална присъда за прагматичната жестокост на жертвения й олтар. Този, на който всеки от нас принася невинността на детството и сладостната вяра в чудото. Доналд Хортън и Джефти са приятели от деца. Но докато Доналд вече е навлязъл в зрелостта на 22-са си годишнина, то Джефти така и не е надрасъл петгодишната си възраст физически и ментално. Нещо повече, той е странна жива връзка към един свят от миналото, в който стари радиопредавания, сериали и комикси все още съществуват и все още произвеждат нови, никога нереализирани в света на Доналд събития. И Джефти споделя този свят с приятеля си от детинство. Доналд е очарован, нещо загубено в него е възкръснало. Той отново може да отвори душата си за ЧУДОТО, способен е да го докосва, тази магия може да живее реално в живота му. Джефти го връща към невинността, въпреки че му оставя свободата да живее и в света на възрастните. Но кризата в работата разяжда онова тънко чудо – да продаваш телевизори е гаден занаят. И Доналд забравя Джефти...докато малчугана не излиза от своя свят-кутийка. Да намери приятеля, да поговори с него. Ужасен, той наблюдава мониторите със съвременни предавания – този свят не е неговия. Настоящето изяжда миналото. Джефти е оставен сам на себе си, с 50 цента в джоба , отпратен от Доналд в кинотеатър. Разгневените клиенти са по-важни от смазаното в шок дете. Финала е предвидим и разкъсващ сърцето – Джефти е пребит до смърт в киносалона от "връстници", чиито скъпоценно радиопредаване на мач е прекъснато от стара станция...Доналд е изтерзан от вина, прави всичко възможно да спаси приятеля си, но най-тежкия шок предстои. Собствените родители на Джефти, застанали в полумрака на съботния ден, не предприемат нищо. Очите им са пусти. Те искат своя истински свят на възрастни, светът на рекламите и рока... Осемдесетте настъпват – илюзиите на разгулните '60 са "повехнали цветя", странното вино от предишната декада вече е чуждо на забързания бизнесритъм и дори гнева на отречените поколения е окован от обърканост. Време е за нови брегове...Харлан Елисън отново се връща към ескейпичната еуфоричност на целулоида. И първото, което прави е да осъди за 337 000 долара ЕйБиСи и Парамаунт в знаменито дело за плагиатство относно нереализирания си проект за сериал "Полицаят на бъдещето". През 1982 г. започва работа като творчески консултант на възродения легендарен ТВ сериал от 80'те "Зоната на здрача". Редица от забележителните кратки форми, които създава в този период, са в пряка зависимост с професионалните му ангажименти към поредицата. До ноември 1985 г, когато напуска с типичните за него гръм и трясък, в знак на протест срещу цензурата на ръководството, недопуснало снимки на епизод, визиращи расизма. Това уволнение предизвиква засиленото внимание на пресата. Харлан винаги е в пастта на прожекторите! Неговото мнение е последна инстанция и за редица други сериали – "Пиратите от тъмната вода", "Космически случки", "Фантом 2040", "Майка Гъска".Освен всичко друго, той е и актьор, неговия глас е зад кадър в редица серии от тези поредици. Което не му пречи да покаже чешитския си характер в особено пикантна случка от кариерата му на сценарист (описана в сборника му с есета "Бродейки сред кошмара" (Stalking the Nightmare). Нает на работа в студията на Уолт Дисни, още в първия си работен ден той е уволнен от Рой Дисни. Харлан се шегува с колегите си относно новаторския си проект за порнографски филм с златоносните анимационни персонажи, но за зла участ е подочут от собственика. Удивителния талант на Елисън да си създава врагове отново избуява. Острият, изпълнен с митарства – от Конвент на Конвент и от проблем на проблем – истеричен начин на съществуване захвърля Харлан Елисън в объркан капан. От края на 70'те той започва да страда от нещо, подобно на хроничен синдром на изтощение. Всеки следобед, в продължение на години той изпада в ужасно състояние на вегетиращ ступор, състояние което крие ревностно през дългия период на заболяването. Това е и основната причина творческия му "задъхан галоп" да пусне котва в по-сънливи води.Но не и да замъждука.
"Бродейки сред кошмара" (Stalking the Nightmare) е първата за 80'те години колекция на Елисън (1982г.). Въпреки, че авторът този път повече е насочен към есеистичната форма (вплитайки с порядъчна доза хумор шумни провали и интересни беседи от своя живот) той намира място и за любимите си разкази. Които този път са...плоски. За съжаление. А най-дразнещото в цялата ситуация е наградата Локус'83 за посредствения разказ "Джин, без разредител" или "Джин, не преследвач" (в разказа има интересна игра на думи) (Djinn ,no chaser) – водевил за остроумната двойка Дани и Кони Скуайърс, които освобождават от лампата гневен джин, превърнал квартала в карнавал на кошмара и докарал ги до лудница, за да се завърнат накрая обновени и богати...И това при наличието на къде по-достоен за награждаване разказ в сборника – "Граал" (Grail). История-притча за вечното влечение към непостижимата любов. Кристофър Капертън е търсил цял живот своя Граал – Истинската любов. Сега с новата си любовница полутайландка-полуфранцузойка Сирилабх Думек върти сделки в Сайгон с дилъри на наркотици и войници-развалини...докато късче шрапнел на застига Сирилабх. Умирайки мъчително, тя му разкрива местонахождението на артефакт, наречен "Истинска любов" и открит за първи път в двореца на Кносос. Но за да го получи му трябва капка от кръвта й и къдрица от косата й. И Кристофър се свързва с демона Шургат, прислужник на Саргатанас. След години перипетии той най-сетне държи артефакта. Пред очите му се изреждат редица любими и изоставени лица...за да се спре на най-прекрасното. Лика на девойка, умряла преди хилядолетия. Търсенето е свършило и Кристофър е осъзнал коварната ирония на Шургат – блаженния миг е достигнат, но неконсумиран, Оттук до сетния дъх живота е сивота и низ от бледи нанадолнища... Болестта и депресивната загуба на активност се задълбочава. Харлан вече не е фурията на кратката форма. Като носталгичен поклон пред гения на пестеливия изказ е издадената през 1987 г. мегамастодонтска колекция "Съществения Елисън" (The Essential Ellison) (световна хорър награда "Брам Стокър"'87). Обемът й от над 1000 страници обхваща всичко най-стойностно излязло в специализираните издания за предишните 35 години. Десетилетието на осемдесетте е време за ретроспекция и документалистика. През 1984 г. излиза сборника му с критически есета и анализи в областта на модерната приказка "Безсънни нощи в Прокрустовото ложе"(Sleepless nights in the Procrustean Bed). Читателите са запленени и безапелационно му отсъждат награда “Локус” '85 за документална публицистика. Веднага на следващата година се появява нов сборник с есета – "Острие във моя глас" (An edge in my voice). Той почти се докосва до дълбочината на "Стъклените цицки"...но я няма онази вездесъща напаст на необяздения му гняв. Харлан е туширал бунтарската си непримиримост срещу догмите в НФ в по-пастелна и съзерцателна мекота. Всъщност 1985 г. е наситена с литературни изяви на Елисън. Освен есеистика, един след друг следват романа "Феникс без пепел" (Phoenix without Ashes) (в съавторство с Ед Брайънт) и антологията "Медея: светът на Харлан" (Medea: Harlan's World) ( ”Локус”'86). "Медея" е особено топло приета от критиката. Освен публикуваните нови разкази от модерни майстори в жанра тя представя документално концептуални семинари за теченията в стила, диалози между писатели и читатели. Антологията се превръща в НФ опус за всички студенти, изучаващи изкуството да се пише. Неслучайно Харлан Елисън получава за нея (както и за "Виденията") престижната награда "Милфърд" за изключителни постижения в редакторската дейност.
|
|||||||||||||||||||||||
Харлан не може да остане встрани от другата си страст – филмовата есеистика. "Харлан Елисън наблюдава" (Harlan Ellison watching) (световна хорър награда "Брам Стокър"'89) (изд. 1988г.) отново го връща под светлината на прожекторите. Място, на което винаги е принадлежал. Сборник-синтез от над 40 години труд в полето на филмовия коментар и сценаризма, той и до днес остава в топлистата на най-търсените специализирани издания сред гилдията на десетото изкуство. 