|
|
        
|
Не, това не е Зан! И все пак е той… или поне така пише на корицата. Добре де, долових нещо от неговия начин на писане... и все пак... Като че ли горните два реда изразяват най-ясно усещанията, които се зародиха в мен след завършването на последната книга на Тимъти Зан, издадена в класическата поредица на ИК “Бард” - Избрана Световна Фантастика: “Нощния влак за Ригел”. Няколко думи за сюжета на романа, за да илюстрирам какво имам предвид. “Нощният влак за Ригел” представлява самостоятелен роман, който не е свързан с издадените до момента от Бард поредици: за морфологично и физиологично модифицираните бойци – кобрите, със серията за завоевателите, или с “черните якички” – блек колърите. Тимъти Зан ни представя една вселена, обитавана от около половин дузина разумни раси. Човечеството е най-новия член на трансгалактическото семейство. Ключова роля в интергалактическата цивилизация играе расата на Паяците, която поддържа квадрелсовата железница, осигуряваща най-бързия и ефективен начин за междугалактическа търговия. Начинът на функциониране на железницата е най-строго пазената тайна в галактиката, която носи монополът на Паяците върху превоза на стоки, хора и информация. В края на романа става ясен принципът на функциониране на този транспорт, но ще ви оставя сами да го откриете. Единственият продукт, който е невъзможно да бъде пренасян с помощта на квадрелсовата железница е оръжието. Оказва се, че една от расите е открила начин да осъществи считаното за невъзможно. Това вещае мащабна междугалактичека война, заплашваща утвърдилият се вековен мир между цивилизациите. Паяците са принудени да прибягнат до услугите на един бивш агент на земното разузнаване, който е призван да спаси междузвездната цивилизация от война. Оказва се, че той е изправен не пред раса на галактически завоеватели, а пред един колективен разум обсебил ключовите фигури в правителствата на повечето разумни видове в галактиката и стремящ се към вселенско господство. Естествено, оказва се, че нищо не е както изглежда и бившият агент на земното разузнаване, Франк Комптън, трябва да се справи с редица предизвикателства, при преодоляването на които той е подпомогнат от очаквани и неочаквани съюзници и е необходимо да се справи с познати и не толкова добре познати нему врагове. Не искам да създавам погрешно впечатление – романът не досажда, не доскучава, дори напротив интересен е, държи в напрежение и „върви” лесно, подобно на останалите книги на този автор, които съм чел. Къде е проблема тогава? За да обясня какво не ми допадна и ми липсваше тук, трябва да посоча какво ми хареса в споменатите по-горе серии на Зан. В серията за кобрите (”Кобра”, “Ударът на кобрата”, “Сделка за кобри”), цивилизацията на световете на кобрите е изградена автентично и пълнокръвно, извънземните раси са описани наистина подробно. Отношенията между цивилизациите, сблъсъкът между тях са описани изключително добре. От своя страна, поредицата за завоевателите притежава подобни достойнства, като дори в “Наследството на завоевателите” (Бард, Избрана Световна Фантастика, № 75, 2000 г.) повествованието се води от гледната точка на извънземни – разумни насекомоподобни, наречени зхиррзхианци. В този роман Зан изгражда една цивилизация със сложна патриархална йерархична структура, с коренно различно от човешкото мислене, и със сюжет, основан на теорията за сблъсъка между коренно противоположните култури на хората и зхиррзхианците. В „Нощният влак за Ригел” не открих нищо от описаното. Участващите в повествованието инопланетни същества са споменати бегло. В съзнанието на читателя остава само споменът, че основен признак за социалното положение на белидейците е носеното от тях оръжие; джурианците притежават сложни титли пред имената си, които символизират мястото им в тяхното общество, а халките са недодялани, едри горили с донякъде примитивно мислене. И нищо повече. Само интриги и обрати по подобие на всеки среднодобър криминален роман. Ако се абстрахираме от имена като халки, белидейци, цимахейци и така нататък, както и от странните имена на железопътните станции, съвсем спокойно можем да си представим, че действието на романа се развива в международен влак в настоящето на Земята, където агенти на разузнаванията на основните сили в земната политика се надиграват помежду си, опитвайки се да вземат надмощие. “Нощният влак на Ригел” представлява напрегнат съспенс, разиграващ се в далечното бъдеще на галактиката, в който човешкият интелект успява да надиграе всички останали разумни раси, без оглед на факта, че те са по-напреднали в развитието си с векове. Съспенс, който оставя впечатлението, че ако се сменят съществителните и например вместо чахуин имаме евреи, а вместо Систарко – Билбао, ще получим един добър криминален роман, само косвено свързан с понятието научна фантастика. В заключение предлагам да не възлагате големи очаквания на последния роман на Тимъти Зан, но в същото време гарантирам неколкочасово, безметежно удоволствие и приятно загубено време от прочитането на най-новата книга излязла изпод перото на един от най-големите майстори на съвременната военна фантастика.
|
|||||||||||||||
