|
|
        
|
След разпадането на DEEP PURPLE Дейвид Ковърдейл(роден на 22 септември, от 1948 г. до 1951 г. според различни източници) стартира солова кариера и записва два албума – "David Coverdale's Whihtesnake" (1977) и "Northwinds" (1978). Всъщност, WHITESNAKE се появява в момента, в който Ковърдейл решава да се отправи на турне в подкрепа на втория си самостоятелен албум. На 23.02.1978 г. групата прави първата си изява в нотингамския клуб "Sky Bird", а през юни пуска дебютното си ЕР "Snake Bite". Първоначалният състав на групата включва, освен самия Дейвид като вокал, и Мики Мууди(екс – "Juicy Lucy") – китара, Бърни Марсдън(екс – "Babe Ruth") – китара, Нийл Мюрей – бас, Браян Джонстън – кравирни и Дейвид Доул – барабани. С включването на бившите колеги на Ковърдейл от Пърпъл – Джон Лорд и Ян Пейс, групата бързо набира скорост и става една от световните сили в стила хард и хеви, наред с FOREIGNER, BAD COMPANY и RAINBOW, макар по това време музиката на WHITESNAKE да е изградена изцяло върху добре познатите ходове и прийоми на Пърпъл от началото на седемдесетте. Даже вокалният маниер на Ковърдейл не би могъл да претендира за оригиналност, тъй като този безусловно талантлив певец винаги се е сравнявал с Робърт Плант от LED ZEPPELIN. Издавайки сингъла "Fool For Your Loving No More", групата достига пика на своето развитие през 1981 година, когато албумът "Come An'Get It" се изкачва на второ място в британските класации(мой личен фаворит в тази тава е "Don't Break My Heart Again"). Следва константно променяне състава на групата, което се отразява недобре на творческия й потенциал, а по средата на осемдесетте Ковърдейл има сериозни проблеми с гласа, което го принуждава да си вземе дълъг отпуск. Новият албум на WHITESNAKE се появява чак през 1987г. и е с доста американизирано звучене, което дава своите плодове – "Whitesnake 1987" е първият албум в историята на групата, който става мултиплатинен и достига второ място в чатровете на САЩ. Хитове и до днес остават "Is This Love"(автори – Ковърдейл и Сакс) и "Here I Go Again"(презаписана композиция от 1982г.).
През 1989г. към WHITESNAKE се присъединява китаристът-виртуоз Стив Вай, с който групата подготвя албума "Slip Of The Tongue", чийто успех е по-скромен, макар да попада в топ 10 на британските и американските класации. В началото на деветдесетте години популярността на групата спада, но същата съдба достига и останалите групи, свирещи “хард и хеви” и “глем метъл”, защото мнозинството млади слушатели се преориентираха към грънджа и прогресива в лицето на банди като FAITH NO MORE. През 1991 г. Ковърдейл преустановява дейността на групата и отново се заема със солова кариера. Изненадващо за своите почитатели, певецът се сработва с Джими Пейдж(екс-LED ZEPPELIN), създавайки проекта COVERDALE & PAGE. Албумът на дуета излязъл през 1993г. е свеж и има шумен успех, попадайки в топ 5 на европейските и американски класации. В същото време парчетата отчетливо напомнят работите на LED ZEPPELIN, а вокалът не просто прилича, а е направо идентичен с този на Робърт Плант. Когато изтича договора на групата с американската звукозаписна компания "Geffen records"и нито една от двете страни не го подновява, през 1994г. Ковърдейл отново събира WHITESNAKE, а през 1997г. се появява студийният албум "Restless Heart", в записа на който участват Ванденберг, Гай “Старк” Прат(бас), Брет Тагъл(клавишни) и Дани Кармаси(барабани). През 2003 г. Ковърдейл отново събира Бялата змия за турне по повод 25 годишнината на групата,чийто състав този път е Дъг Олдрич, Реб Бийч, Марко Мендоса, Томи Олдридж и Тимъти Дъфи. Същата година те са хедлайнерите на турнето Rock Never Stops, което включва редица популярни през осемдесетте години групи като Warrant, Kip Winger и Slaughter. През 2005г. Мендоса напуска състава , за да се присъедини към друг проект и го заменя Юрая Дъфи. На 24 ноември 2006 г. в Германия, Швейцария и Австрия, а на 27-ми и в останалата част на Европа, ще излезе новият двоен концертен албум на групата "Live....In The Shadow Of The Blues", който включва почти всички хитове от тридесетгодишната кариера на бандата, плюс две класически парчета от времето на Пърпъл – 'Burn' и 'Stormbringer'. Албумът включва в себе си и четири дългоочаквани и неиздавани досега песни – “Ready To Rock” , “If You Want Me (I'll Come Running)” , “All I Want Is You” и “Dog”. За познавачите ще бъде пусната и ограничена по тираж версия с високо качество във формат digipack, в който сред приятните изненади ще бъде и бонус тракът “Crying In The Rain'” с паметното барабанно соло на легендарния Томи Олдридж.
Трак-лист "Live...In The Shadow Of The Blues": • CD 1: Bad Boys * Slide It In * Slow An' Easy * Love Ain't No Stranger * Judgement Day * Is This Love * Blues For Mylene * Snake Dance * Crying In The Rain * Ain't No Love In The Heart Of The City * Fool For Your Loving * Here I Go Again * Still Of The Night • CD 2: Burn – Stormbringer – Burn * Give Me All Your Love Tonight * Walking In The Shadow Of The Blues * The Deeper The Love * Ready An` Willing * Don`t Break My Heart Again * Take Me With You * Ready To Rock (нов студиен запис) * If You Want Me – I'll Come Running (нов студиен запис) * All I Want Is You (нов студиен запис) * Dog (нов студиен запис) • Бонус-трак (Limited Edition): 'Crying In The Rain' (разширена версия със солото на Томи Олдридж)
Промени в състава (1978 г. – 1997 г.) :
В последните две години българските фенове станаха свидетели на необичайно много концерти на легендарни рок групи. Whitesnake също не пропуснаха да ни зарадват и тази година за трети път пристигнаха в „рок столицата” на България – Каварна. Разбира се, виновникът за визитата им беше кметът на града Цонко Цонев, та по този повод имаше доста подвиквания „Цонко президент”, които бяха абсолютно заслужени – заради този човек страната ни посетиха групи като Deep Purple, Helloween, Twisted Sister, Dio, Apocalyptica и редица други знаменитости. В този ред на мисли, на някои от блоковете в града има изображенията на вокалите на гореспоменатите групи. Вече би трябвало да сте се досетили, че и аз бях от тези, които скандираха „Цонко президент”. Но стига подобни отклонения – въпросният концерт се състоя на 26 юли, в доста добре поддържания стадион на Каварна – „Калиакра”, а пред самото място за провеждане на концерта бяха разположени редица маси и сергии, където човек можеше да хапне доста стабилно(главно кебапчета, кюфтета, цаца) и разбира се, ужасно много бира. Подготовката на сцената беше започнала доста рано, тъй като когато пристигнахме всичко беше готово, а все пак бяхме едни от първите, наредили се на опашката за влизане. Към 18 часа общо взето започнаха да пускат, като процесът се проточи до 21 часа, когато всъщност и засвириха Whitesnake.
Подгряваща група трябваше да бъдат Silent Madness, поне ако вярваме на информацията върху билетите, но бяха заменени от БТР, които изпяха типичните за тях парчета Море от любов, Цвете от луната, Елмаз и стъкло, Спасение и още няколко, за да се стигне и до 21 часа, когато на стадиона вече имаше 12 000 зрители(без да броим и останалите жители на Каварна, които, искаха или не, също слушаха концерта), очакващи своите любимци. Тогава на сцената се появиха Whitesnake и „взривиха” публиката с парчето Burn, след което се заредиха все по-размазващи хитове, в които публиката не се колебаеше да вземе участие – Is This Love, Crying In The Rain, Here I Go Again, Fool For Your Love No Moe, Give Me All Your Love, Still Of The Night, Ain`t No Love In The Heart Of The City.. Самата атмосфера беше страшно приповдигната, за което допринесе хубаво време, доброто звучене и разбира се, невероятната публика, която се състоеше от фенове на всякаква възраст. По време на самия концерт лидерът на групата Дейвид Ковърдейл, на който впрочем изобщо не му личаха годинките, представи групата и най-новия й член – бас китаристът Юрая Дъфи. Между песните китаристите Дъг Олдрич и Реб Бийч изсвириха по едно соло, но най-много адмирации отнесе барабанистът Томи Олдридж, който показа как се прави соло само с ръце.
След малко повече от час и половината свирене групата изпълни последната песен за концерта – емблематичната Still Of The Night, след което музикантите се оттеглиха под многобройните аплодисменти на феновете и светлината на фойерверките, като част от тях изпопадаха и върху публиката. Аз, разбира се, не пропуснах и си взех парче от фойерверка за сувенир, но всяко хубаво нещо си има край и трябваше да се отправим към изхода на стадиона, но все пак с чувство на удовлетвореност, че сме присъствали на един от най-добрите концерти за годината и не на кой да е, а на една от легендите на рока.
|
|||||||||||||||||||||||||||||
