|
|
        
|
На 2 октомври пред Паметника на съветската армия се състоя едно от значимите събития на националния музикален живот, смея да твърдя за последните две-три години. Вярно е, че концертния живот в България живна значително в последно време, но неминуемо родните групи оставаха на заден план в големите проекти за докарване на световни звезди. Иначе казано, да си ъндърграунд група в България не е най-лекия път, който можеш да избереш и единствено в хард кор обществото се наблюдават периодични по-крупни раздвижвания. Последните слухове за затваряне на сцената за авторска музика на О’Шипка и позамрелия живот в клуб “Три Уши” не пораждат особено позитивни емоции, поради което и фестивала даде глътка свеж въздух на българския фен. Глупаво е да не се поощрява чистия ентусиазъм и безспорния талант на голяма част от тези групи, някои от които излязоха пред публика онази нощ. Самата стратегия на фестивала е достойна за уважение. Логото и подтекста зад него крие значителен потенциал за привличане на внимание, а и плакатната реклама в столицата беше на необходимото ниво. Като прибавим култовия “скейтърски парк” и свободния вход, фестивала може да бъде окачествен като празник за феновете, при това доста по-успешен от отчаяните напъни да се докара някоя актуална рок-звезда. Единствено делничният ден създаде известни неудобства за публиката, ама да не бъдем прекалено придирчиви. И макар никога да не съм бил добър в преценките “колко точно хора имаше в тая тълпа?”, посещаемостта също беше нехарактерна за концерт на български групи. Какво всъщност представляваше One Day Overground? За да избегна неприятните дискусии относно стиловата принадлежност на участвалите групи, ще се огранича с определението “екстремна музика”. Във фестивала взеха участие шест от водещите ъндърграунд клубни групи, добре известни от участията си в О’Шипка и националните си турнета, които излязоха за един ден “над земята” да се покажат на света. Трябва да подчертая че става въпрос за този клон в рок-музиката, който се разграничава от праволинейните канони в метъла. Групите всъщност са повече или по-малко известни на феновете, които водят активен концертен живот. Иновативна концепция беше включването на български фолклорен елемент в една от песните от всяка една група, с което момчетата (и момичета) се справиха чудесно. Очарован съм и от реакцията на публиката, която по принцип не възприема радушно подобни експерименти. Самите групи, в нехронологичен ред, се представиха на ниво, характерно за големите open air фестивали в Западна Европа. Кълн, основно ангажирани с организацията и подготвящи се за третия си албум и турне извън границите демонстрираха завидно самочувствие и умение, както и хъс да покажат най-доброто от себе си. eX и As Soon As Possible поне за мен бяха двете непознати групи, затова ги слушах и с необходимото внимание и мога да кажа предимно добри думи. Все пак като че ли двете групи бяха и с най-малко опит и подобни участия са идеалното място да бъдеш забелязан и да натрупаш сценична практика. Сепуко 6, “младата” група от “стари муцуни” показа точно това, което е. Дано само не се бъркам, но имам спомен, че техния фолклорен елемент ми направи най-голямо впечатление. От шестте групи Propaganda може би са най-твърдите, поради което предизвикаха и най-голямото меле пред сцената. И накрая Fyeld, първо участие на сцена след доста дълга пауза, което обаче изобщо не пролича. Момчетата свирят изключително професионално и очакваме с нетърпение втория им албум. За снимки и информация посетете http://www.odo-festival.com/
|
|||||||||||||||
Затова не ми остава друго освен да си пожелая подобни събития да се случват по-често. Дори на някои тази музика да им се струва безсмислена и дивашка, тя е част от българската култура и има много голям шанс да излезе извън границите на родината. В крайна сметка това е съвременната музика, тази, която слушат новите поколения. Освен чиста фенщина обаче за подобна организация се искат и много нерви, лични пари и спонсори, което хич не е лесно при нулевата държавна подкрепа в повечето случаи, точно този не беше от тях. Да, трябва да споменем че освен швейцарски и немски културни организации, основен спонсор на мероприятието беше Национален Фонд Култура, една меко казано радваща новина. Очаквам следващия фестивал. 
