Сергей Лукяненко: Дневен патрул

Nerksis

Преди време издателство „Прозорец” слагаше на предните корици на новите романи на Робърт Лъдлъм надпис, който предупреждаваше читателя да не започва книгата, ако на другия ден е на работа. Е, сега мисля, че и „Инфодар” трябва да напишат подобно предупреждение върху книгите на Сергей Лукяненко. Отваряте книгата надвечер с намерението да прочетете няколко глави и изведнъж установявате, че вече минава два след полунощ и че колкото и да не ви се иска, трябва да поспите, защото въпреки всичко утре сте на работа.

Така се получи с мен като започнах „Дневен патрул”. Най-накрая дочакахме „Инфодар” да издаде продължението на „Нощен патрул”, макар че им стана нещо като навик да забавят следващите части от поредиците си. Книгата излезе около месец-два след като едноименният филм се появи вече с перфектно качество по българските торенти и аз все още се чудя къде блеят нашите киноразпространители, та не пускат филма, или може би чакат и този като първа серия да мине през мозъкомелачката, наречена американско кино и тогава да дойде при нас. Но това е тема за друг път.

„Дневен патрул” също е съставена от три части, но е писана от Лукяненко и Владимир Василев. Това съавторство е много удачно и ако не бях информиран предварително, че и някой друг е писал за света на Сумрака, нямаше да разбера. Няма никаква ясно личаща отлика в стила, освен може би че третата история не се разказва от първо лице.

Книгата, както личи и от заглавието й, разказва за Дневният патрул, за Тъмните и за техните дела. Но както и в „Нощен патрул”, героите не са черни или бели, а по-скоро сиви, носещи качествата на обикновени хора. Границата между светлина и мрак е доста размита и неясна, както и понятията за добро и зло, за правилно и неправилно. Тук се продължават философските размисли и разсъждения за двете страни на монетата, или по-скоро за това, че няма две страни, че всичко е едно, че е въпрос на гледна точка и че абсолютен морал, абсолютна истина и абсолютни ценности няма. Това са просто кухи думи, абстрактни понятия, идеални норми, които не могат да се приложат към реалният живот. Всеки човек е малко тъмен и малко светъл, което е нормално и неизбежно, защото светлината и мрака са обвързани и ако премахнем едното, то неговият противовес се обезсмисля.

Първата част започва точно като филма „Нощна стража”, само дето тук не Антон, а някаква дама, която не се появява повече в романа, отива при неинициирана вещица с молба да върне избягалия й съпруг. Нощният патрул залавя вещицата и приликите свършват дотук. Дневният патрул се застъпва за нея, завързва се битка, в която Завулон вкарва няколко от своите силни магове, само и само, за да защити вещицата, която няма кой знае какъв потенциал и от която Дневният патрул няма полза. Както знаем и от предходната книга, главните играчи са Завулон и Хесер. Това, което ни се представя, е играта на ниско равнище, но самата тя се простира на поне още две, че и три нива по-нагоре.

В развихрилата се битка младата вещица Алиса, която ни е позната от „Нощен патрул”, изчерпва своите сили, но пък успява да си върне благоразположението на шефа си. Като награда той я праща в бившия пионерски лагер „Артек”, за да се възстанови, крадейки трошици сила от детски кошмари и страхове, защото само така може да укрепне. Ако поеме наведнъж сила, която преди й се е струвала нищожна, тя ще умре. Това се случва с всички различни, без значение дали са Светли или Тъмни, когато изразходват докрай силата си. Също както обезводнен човек трябва да поема на малки порции вода, защото иначе може да получи водно отравяне, така и Различните трябва да поемат силата капка по капка, за да не ги погуби.

И тук, сред природата, морето и без способностите на различна, тя започва да си спомня какво е да си напълно обикновен човек, какво е да се влюбиш. Да обичаш без да имаш изгода от това, да те заобичат без да докосваш нечие съзнание. И чудото, наречено „сляпа любов”, се случва. Само дето мъжа, който успява да я накара да се почувства отново жива, се оказва Светъл маг...

Кой може да прости по-лесно – светлия или тъмния!? Кой е по-голям егоист – вещицата или Светлият маг!?

Завулон изпраща Алиса към лагера с думите „Защото любовта е сила” и от там тръгва цялото действие, не само на тази част, а и на целият роман, за да се стигне до края, когато всички са, малко или много изиграни и тези думи се връщат при Завулон, вече носещи коренно противоположна емоция на тази, която той е вложил в тях.

За да се окаже, че тя е еднаква и за Светли и за Тъмни.

Във втората част става дума за тъмен маг, който е загубил паметта си, но сякаш чува вътрешен глас, който му казва къде да отиде и какво да направи. Той се намесва, без да знае защо, в конфликт между московските Патрули и става причина за смъртта на двама от Светлите. Всеки сблъсък отключва в него неподозирани сили и той скача мигновено от равнище на равнище, за да се окаже, че е маг извън категория. Маг, който може спокойно да съперничи на Завулон и Хесер, само дето неговата цел е друга, макар и той да не я знае до последно.

В същото време група Тъмни, стоящи встрани и от двата патрула, крадат артефакт от хранилище на Инквизицията и го отнасят в Москва с цел да възкресят Фафнер – древен маг от ерата преди Патрулите.

Тук в играта вече се намесва и онзи участник, който дава силите на Различните, но и както се разбира и от първата книга, има свои цели, които изобщо не се влияят от желанията на двата патрула – Сумракът.

Третата част събира в едно нишките от първите две. Тук вече главно участие взимат и Антон, и Светлана, и действието върви последователно – един епизод е през погледа на Светъл, а следващият - на Тъмен. Изясняват се и много от въпросите, останали от първите две части, както и от „Нощен патрул”, но се задават и още толкова.

Много сериозно внимание е отделено и на Инквизицията, на нейните функции, на произхода й и на мотивите, които я карат да действа и да бъде толкова безпристрастна.

Няма да разказвам повече, за да не ви развалям удоволствието от четенето, или неволно да ви подскажа развръзката.

Книгата е разкошна! Тази дума изразява най-ясно моето мнение за нея.

Benedict

За мен появата на нова книга на Лукяненко е събитие. С огромно закъснение или не, продължението на "Нощен патрул" е факт, а чакането определено си заслужаваше. За все още неразбралите, това е втора част от тетралогията за Различните и тяхната безспирна борба. Останалите две части са вече написани, дишайте спокойно, и съответно са озаглавени Сумрачен и Последен патрул. А за вече прочелите Дневния патрул, мога да кажа, че третата част е обещана за края на септември. Дано този път "ИнфоДар" спазят сроковете си. За нетърпеливите читатели - последните две книги са преведени и качени в нета, но с любителски превод и може би липса на страници, затова четете на свой риск. Аз лично бих ви препоръчал да изчакате.

Вторият Патрул отново ни връща по московските улици, отново с Различните, но този път от срещуположната страна на барикадата, ако, разбира се, изобщо има такава. За мен беше истинско удоволствие отново да се потопя във вече познатата атмосфера, а моментните излияния от моя страна са с цел да ви накарат и вие да направите това. Колегата Нерксис вече ви запозна с историята на книгата и точно затова аз смятам да премина към съществената част.

"Дневен патрул" запазва традицията от първата част и книгата отново е разделена на три части, които могат да се възприемат също и като отделни повести. Интересното при тях е, че първата е написана от Лукяненко, втората от Владимир Василев, а третата е излязла под перото и на двамата. А парадоксалното е, че най-добрата част бе тази, написана изцяло от Владимир Василев. Най-динамичната, идеите в нея бяха най-интересни, самият Сумрак взима участие. Но все пак си личи, че авторът гледа на света, който описва, доста по-различно от Лукяненко. Иначе особена разлика в стила не забелязах. Не ме разбирайте погрешно, книгата определено не губи от различната гледна точка, а точно обратното.

Както вече споменах, предишната атмосфера отново е на линия - мрачна, загадъчна. Все пак част от нещата се разбулват - разбират се нови неща за Патрулите, Сумрака, Инквизицията и накъде върви вечната надпревара между Тъмните и Светлите.

Старите герои също присъстват, появяват се някои нови, но се забелязва известна промяна в сравние с "Нощен патрул" За разлика от него, където цялата книга протича през погледа на светлия маг Антон Городецки, то тук всяка отделна част си има свой избраник - в първата е вещицата Алиса, във втората - тайственият Виталий Рогоза, а в последната са няколко представители и от Светлите, и от Тъмните. Разбира се, и гледната точка на героите е различна. Призмата се обръща и читателят поглежда през тъмната й страна, която, сами ще се убедите, не е такава, за каквато я мислим. Точно и в това за мен се крие уникалното в Патрулите, заигравката на Лукяненко с определения като Добро и Зло, чието значение в книгата се размива и които карат човек дълбоко да се замисли. Наистина брилянтно постигнато.

Присъединявам се към мнението на Нерксис, че книгата е разкошна и ще е жалко, ако не и обърнете внимание, а за да звучи като една истинска реклама, вие определено го заслужаватe!

Коментирай...