|
|
        
|
Най-малкият от четири деца, роден и израсъл в Бруклин, Ню Йорк, Фразета открива рисуването в съвсем ранна възраст. Първата си рисунка продава едва три годишен, и макар предприемачът, оценил таланта му да е собствената му баба, подкрепата от страна на семейството, изглежда, е изиграла своята роля. Заложбите си проявява още в основно училище, където рисува първия си комикс- главният герой тук е снежен човек с брадва и лула. Симпатично. “Академията беше не повече от един етаж висока-три стаи, из които се намираха ученици на възраст от осем-ха-това съм аз!-до осемдесет. Все още си спомням скептичният поглед на професор Фаланга, когато се записвах. Подбелваше очи и човек почти можеше да види голямото балонче над главата му с думите “О, не! Още едно дете-чудо!” Връчи ми лист и молив и поиска от мен да му нарисувам картичка, представяща група реалистично изглеждащи патета. Когато по-късно се върна, за да провери докъде съм стигнал, професорът грабна рисунката ми, възкликна “Мамма мия!” и хукна по коридора, показвайки я на всеки, покрай когото мине. Бях сигурен, че съм в беда.”
Уверен в способностите на момчето, Фаланга започва да организира изпращантео му в училище по изкуствата в Италия на лични разноски, но, за съжаление умира, преди да доведе начинанието си до успешен край. Училището бавно запова да запада след смъртта му и, четири години по-късно, е закрито.
На 16 Фразета започва да рисува комикси, включващи уестърни, криминалета, исторически, както и такива с фантастична и фентъзна насоченост. През този период отклонява предложенията на няколко гиганта в анимационния бизнес, включително Уолт Дисни (което, макар и на цената на пропуснат шанс за ранно професионално развитие и утвърждаване, вероятно е спасило индивидуалните му стил и почерк от претопяване в един подобен работен екип) В началото на 50-те години рисува за EC Comics, National Comics, Avon, както и още няколко издаващи комикси компании. По време на работата си за DC Comics прави няколко корици, като високо оценената такава за “Ghost Rider” му дава зелена светлина за лансирането на собствена историйка. Комиксът се казва Thun’da и действащото лице е тарзаноподобен мачо, вихрещ се в неизвестен изгубен свят. Когато обаче ръководството принуждава историята да излезе от предисторическата ера, превръщайки по този начин комикса в поредното “приключение в джунглата” цялата идея, по мнение на Фразета, се губи. От втори брой нататък комиксът се поема от Боб Поуъл, достигайки едва до шестото си издание, преди поредицата да бъде спряна. Въпреки това, обаче Thun’da #1, публикувана през 1952 г. се оказва единственият пълен комикс, който Фразета завършва. По-късно се опитва да лансира още няколко свои идеи: Ambi Dexter е история за бейзоблен питчър виртуоз, Sweet Adeline е такава за младо работещо момиче, Nina е дамската версия на Thun’da, а Tiga е постапокалиптична история. Ранната половина на 50-те е свеж полъх в социалния живот на Фразета…удоволствия и волни младежки дни. Харизматичен и красив, художникът се радва на завидна популярност сред нежната половина, така че много дами остават разочаровани, когато седемнайсетгодишната Еланор Кели завладява сърцето и ума му през 1952 г. Макар и оставен на заден план, творческият порив никога не бива напълно заглушен, оставяйки внушително количество художествен материал в архивите на E.C. Comics.
Кориците за Buck Rogers, които Фразета създава се считат за едни от най-забавните комиксови творби изобщо. Самият Лукас ги признава за вдъхновение на междузведната си сага. По време на работата си бърху последните, Фразета започва съвместна дейност с Ал Кап, чийто стил и влияние се усещат и при по-нататъшните самостоятелни стъпки. Наред с по-традиционните си комикси, Фразета се включва и в разработката на еротичен комикс на Плейбой (Little Anny Fanny), но участието му в него е, за съжаление, твърде бегло.
След като приключва съвместната си кариера с Кап през 1961 г., Фразета се впуска в търсене на следващи ангажименти. С времето обаче стилът на комиксите е започнал да се променя, и за художникът се оказва все по-трудно да си намери сериозна работа. Период на спад затъмнява светлият творчески хоризонт. През 1970 Doubleday’s Sience Fiction Club предприема мащабна кампания по илюстрирането на фантастичните романи на Райс Бъроу. Кой би бил по-подходящ за това от Фразета? В картината “A Princess of Mars” вече виждаме истинската живопис на Фразета-това, с което ще остане в художествената история на 20-ти век. По това време Фразета вече живее с Ели и четирите си деца в къща в Лонг Айлънд. При преместването има обратно в Бруклин Ели решава да създаде малка фирма, заета с печата на няколко от по-ранните творби на художника. Днес бизнесът преоцъфтява в малка индустрия, обхващаща над 150-те рисунки, книги и литографии от творчеството на даровития съпруг. Знакът, под който минава втората половина на 70-те години за Фразета е работата по имението, което той и семейството му купуват в Пенсилвания-67 акра земя, малко езеро и почти порутена сграда скоро се превръщат в малкия рай, който един ден ще побере и музей, посветен на изкуството на художника.
Занимава се и с рисувано кино, макар че стилът му се оказва твърде динамичен и живописен, за да бъде подходящ за подобен тип приложение. Най-известният му опит в тази област е пълнометражната анимация “Огън и Лед”- в началото на 80-те Ралф Бакши, голям почитател, кани художника в Холивуд за целта. Фразета приема предизвикателството и се хвърля в проекта с много устрем и жар, посвещавайки му голяма част от творческата си енергия, макар че излезлият през 1983 г. анимационен филм, не постига очаквания успех. Разочарован, Фразета се връща към маслената живопис и графиката, където бележи най-големите си успехи и върхове. В средата на 80-те Ели се заема с реализацията на една отдавнашна своя идея-на площ от близо 100 кв. метра, с подобаващ медиен шум отваря врати музей, събрал повечето от оригиналните масла и графики на Фразета. Насочен предимно към феновете, за много от които той се превръща в главен храм на творческото им поклонение, музеят поставя основите на ново отношение към творбите на живописци и илюстратори от този период. В края на 80-те здравето на Фразета започва да се влошава-годините, пропити с миризма на терпентин започват да си казват думата.
Справянето с тези проблеми явно дава нов тласък и в началото на 90-те Фразета се завръща, пълен с енергия и творческо вдъхновение.
Една от новите му картини-“The Princess and the Panter” излиза на корицата на списание Heavy Metal. Започва издаването на книжки с тематично организирани подборки: “Small Wonders” включва забавни рисунки на животни; “Pillow Book” събира акварели от различни периоди; “Illustrations Arcanum”-черно-бели скици на богат набор чудовища и демони, като последната прави сериозен бум сред професионалните и не-чак-толкова ценителски среди. По настоящем Фразета живее със семейството си в имението в Пенсилвания и продължава да рисува; произведенията му се продават от аукциони от ранга на Кристис и Сотбис, а творчеството му е достигнало качеството и количеството, нужни, за да му осигурят място на световната арт сцена. Стилът на Фразета е много характерен. Цветовете, които използва са почти винаги много наситени и въздействащи; положени са живописно и най-често са тонирани в топлата гама (има топли нюанси дори в картини, където основните цветове са синьо, бяло и т.н.) Използва червено-оранжево-жълтата комбинация, за да вкара контраст и най-вече акцент, когато в рисунката е нужен такъв.
В близък план извежда реалистичен детайл, а фонът често оставя размит и загатнат, което е един учудващо успешен похват за придаване на по-голяма дълбочина и перспектива. Линията и контурът на рисунъка и щриха са плавни и меки; мекотата на формите е и като цяло много характерна за стила на Фразета. За съблазнителните, оскъдно облечени, красиви, пухкави момичета, срещащи се повече от често, едва ли е нужно да припомням-те, поне според мен, са един чудесен пример за това колко привлекателно е в състояние да действа допълнителното тегло на точното място. А ако дамските фигури са преобладаващо анатомично верни (макар, че при някои главата се оказва малко по-едра, от нужното), то за мъжете не може съвсем спокойно да се каже същото, защото, макар и показващ завидни познания за мускулатурата и цялостната визия, Фразета упорито рисува мъжете си с къси ръце (и тук понякога се промъкват твърде големите глави, но покрай късите предни крайници, те рядко успяват да се набият на очи). Общо погледнато, в стила на автора се наблюдава лек анимационен привкус, неизненадващо за един бивш художник на комикси. Жените са винаги от един и същи тип, а много често и със сходни черти на лицето. Въпреки малките си отклонения в пропорциите, Фразета се доказва като прекрасен живописец и много добър график. В акварелите му сякаш липсват наситените и живи, горещи цветове, затова и нещо от въздействието се губи. Затова пък с маслото направо разбива, а с графиката много приятно радва окото. По мое мнение, с няколко кратки думи-един чудесен художник. *Рой Кренкал-американски илюстратор, специализирал във фантастичната тематика, спечелил награда Хюго за най-добър професионален художник.
Novels
Cover Art
|
Cover: Frank Frazetta Book Two (1977) 