Жан-Жак Бедю:
„Мистериозните източници
на "Шифърът на Леонардо"

Nerksis

Книгата на Дан Браун “Шифърът на Леонардо”, безспорно е бестселър, а автора наистина е професионалист. Той е успял по особено пленителен начин да забърка взривоопасната амалгама от мистика, религия, забулената в тайнство и будеща възхищение личност на Леонардо, премълчани истини и пренаписана история. Книгата се превърна в световен феномен. Париж е залят от туристи, които обикалят града следвайки бягството на професор Робърт Лангдън, туристически агенции предлагат ваканция „По стъпките на „Шифърът на Леонардо”. Ватикана отбелязва наплив от туристи, но те не са привлечени от неговата светост като сърце на християнската вяра, а за да разгледат мястото където се развива действието на друг роман на Дан Браун - „Шестото клеймо” . Книгите му се превеждат на десетки езици, търпят също толкова преиздания.

И някак съвсем логично в целият този, фурор около автора и романа му „Шифърът на Леонардо” на пазара се появиха множество книги, които имаха за цел да хвърлят повече светлина върху истината за Мария-Магдалена, ордена Сион, личността на великият енциклопедист Леонардо ДаВинчи или рицарите Тамплиери. Голяма част от тези книги не казват нищо, или боравят с абсолютно недоказани факти, или просто с догадки, други не казват нищо ново, а просто поднасят по малко по-различен начин известни вече неща. Но, все пак измежду тях има и стойностни книги, които си струва да се прочетат, ако човек иска да научи малко повече за миналото, за премълчаните или изопачени от Църквата факти.

Именно такава книга е и „Мистериозните източници на „Шифърът на Леонардо” на Жан-Жак Бедю. Автора е вицепрезидент на Средиземноморският център по литература и е автор на две биографии, които са наградени с общо пет литературни награди. Ето какво каза и самият той за своята книга:
„Както казах на Пиер Плантар – емблематичния лодкар на Сионското абатство, – по принцип, "ако следваме вашите разсъждения, утре нищо няма да ви попречи да откриете нов етап и да си присъдите титлата "върховен непознат" или пък защо не "велик магистър на Световната бяла ложа на Агарта... " Съдържанието на този телефонен разговор, който се състоя през 1988 г., не му хареса. Да не би да бях предусетил намеренията му? Но по ироничния ми тон той веднага позна, че не вярвам на нито една дума от басните, свързани със Сионското абатство(по известно като ордена Сион), и с пълно право не ми се довери. Подведе ме, обеща много скоро да ми съобщи новини и най-вече ми гарантира, че Сионското абатство "ще се заеме" с мене при появата на моята книга, когато някои ме заплашваха със съдебен процес заради това, че съм публикувал неиздавани документи, а други – че нещата, в които се бях намесил, са под шапката на опасни франкмасони, пред които рано или късно ще давам сметка!... Вярно е, че седмици наред страдах от безкрайни телефонни обаждания и поради младата си възраст, свързана с изключителна чувствителност, заради страха от преследвания смекчих писанията си върху тази тайнствена организация...

Всичко започна няколко месеца преди това, когато прочетох едно странно произведение, "Свещената енигма"( През 2005 г. книгата излезе на български с точен превод на оригиналното заглавие – "Светата кръв и Свещеният Граал”).

Бях разтърсен, както множество непосветени днес, четейки "Шифърът на Леонардо". Когато заминах за Рен-льо-Шато, за да направя проучване, което отначало смятах да бъде чисто лично, имах щастието да се срещна с Жерар дьо Сед, който раздаваше автографи на последната си книга в една книжарничка – свърталище на езотерици. Разговорът ми с този голям "специалист" в езотеричната област ми донесе просветление. От смутения му и загадъчен отговор на един въпрос, привидно много прост, върху тайнствената роля на бившия му приятел Пиер Плантар аз още тогава си извадих заключение, че всичко това е чисто и просто фалшификация. Мечтите ми угаснаха в посредствеността. Бях се изправил пред една от най-големите мистификация в историята на Франция! След няколко седмици с помощта на Клер Корбю и Антоан Каптие(Наследниците на абат Сониер), които ми повериха по-голямата част от архивите на абат Сониер – всеизвестния свещеник милиардер, – започнах да пиша книгата "Рен-льо-Шато – аутопсия на един мит"(Editions Loubatieres; Toulouse, 1990), с което си спечелих нови заплахи, задето съм "осквернил храма на Изида", от страна на един луд, който ме заплашваше, че "още утре ще се изправя пред Божия съд...". Това, което открих, разбира се, противоречеше на всички приемани за валидни в онзи момент хипотези, свързани с долни и банални комерсиални интереси.
Претендирайки за връзката на "Шифърът на Леонардо" със “Светата кръв и Свещеният Граал” – труд, свързан, както множество преди него, с "аферата" от Рен-льо-Шато и Сионското абатство, нима Дан Браун не беше допуснал несръчността да претрупа разказа си със сериозни несъответствия? Зад прозата на този голям романист прозираше фактът, че истината е много по-странна от измислицата. В действителност под предлог, че разкрива един религиозен факт без особено значение – предполагаемия съюз между Иисус и Мария-Магдалена, – Дан Браун повдига най-вече завесата над тайнствения заговор, който още от края на ХІХ в. вълнува големите държави в този свят. Дали Сионското абатство е онази тайнствена общност, твърде дискретно и съвършено йерархизирано малцинство, което концентрира власт в ръцете на няколко души и управлява света, опитвайки се да реализира неизвестни за нас цели? Именно на този въпрос ще се опитаме да отговорим.”

А, ето и малко от предговора, за да възбудя любопитството ви:

Митовете са остарели клюки

Станислав Йежи Лец

На 17 януари 1917 г. сутринта в едно неизвестно градче в Южна Франция – Рен-льо-Шато – един човек пада поразен от сърдечен удар. Казва се Беранже Сониер и е на 64 години. Свещеник от съседната енория, абат Ривиер, бива призован да дойде при него. Времето изтича. Изглежда, болният, искайки да се изповяда, е на път да разкрие голяма тайна. Свещеникът остава дълги часове край леглото на Беранже Сониер – часове, нескончаеми за близките. Слухът се разнася из селото, всички лица носят печата на тревогата. Когато абат Ривиер излиза от стаята, видът му е мрачен, очите объркани; някои свидетели се кълнат, че – което е свидетелство за изключителна нервност – той не е бил в обичайното си състояние и от този ден нататък, потънал в дълбока депресия, вече никой не го е видял да се усмихва. Една обезпокоителна новина започва да вълнува всички в селото: абат Ривиер е отказал последно миропомазване на болния.

След няколко дни Беранже Сониер умира и някои селяни, минали покрай тленните му останки, от почит към него извършват странен ритуал, късайки помпони от тези, с които е обшита покривката, метната върху безжизненото му тяло. Разказва се, че една каляска с дама, гъсто забулена с черен воал, спряла пред вилата. Легендата твърди, че това е била голямата певица Ема Калве, която искала да остане сама и прекарала дълги часове край леглото на починалия.

Каква ужасна тайна е разкрил Беранже Сониер пред абат Ривиер?

От дълги години циркулирал слухът, че Сониер е невероятно богат. Нима не го е доказвал много пъти, издигайки върху тази скалиста местност, обвявана от силни ветрове, отдалечена от всичко, една величествена сграда с кула, служеща за библиотека, претенциозна вила и зимна градина с оранжерия? Говори се, че живеел разкошно, че нерядко му гостували тайнствени лица, влиятелни в тогавашния свят на словото, изкуствата и политиката, че посещавал столични окултни среди и че във връзка с това дори една известна певица е била негова любовница...

Тези разкрития нямаше да бъдат толкова странни, ако работата на Беранже Сониер беше друга. Всъщност от 1 юни 1885 г. той функционира като прост свещеник в малкото селце. Пристигнал там съвсем беден, той завещава забележително богатство на младата си прислужница и същевременно любовница Мари Денарно и в онзи период на военни действия, който не е особено благоприятен, му се приписват невероятни проекти: да построи път от четири километра вместо тогавашния, цял в завои, който води от Куиза до Рен-льо-Шато; да купи автомобил; да прокара – нечуван лукс за тогавашното време – течаща вода във всички къщи; да издигне кула с гигантски размери и стена, ограждаща цялото село. Малко преди смъртта му е била подписана сметка за 8 милиона златни франка, също както и поръчка на ковчег, направена от името на Мари Денарно пет дни преди внезапния и все пак непредвидим сърдечен удар...

След смъртта на този загадъчен свещеник прислужницата му се затваря в къщата, престава да говори и отказва всякакъв контакт с външния свят. Почти тридесет години тя остава единствената пазителка на тайната, чието страшно съдържание е научила.

Когато Мари Денарно умира през 1953 г. на почтената възраст 77 години, тя вече от няколко години е отстъпила пожизнено целия си дом на един "странник", дошъл от Перпинян – Ноел Корбю. Обитавайки все така свещеническото жилище, съседно на вилата, тя най-накрая започва да отпуска скъпернически по някоя и друга информация: "Не се притеснявайте толкова, добри ми Ноел... Един ден ще ви кажа една тайна, която ще ви направи богат, много богат. Тук хората тъпчат по злато, без да го съзнават... Господин свещеникът дори не се навеждаше, за да вземе някое су, толкова пари имаше [...] С това, което остави, би могло целият град Рен да се храни още 100 години и ще има и още..."

Трябва да вярваме, че Мари Денарно е имала време на смъртното си ложе да разкрие своята тайна пред Ноел Корбю, защото оттогава поведението на този дискретен човек става доста странно. Той започва трескаво да претърсва черквата и имението. Във вилата, която преобразява на хотел-ресторант, не устоява на желанието да съобщи на случайни хора за невероятното си откритие: абат Беранже Сониер, след като изровил тайнствени пергаменти в черквата си, разкрил баснословно богатство – съкровището на Бланш Кастилска, майка на свети Луи и регентка на френския трон: "Пак според архивите, които дават списък на съкровището, то се състои от 18,5 милиона златни монети в брой, или около 180 тона като тегло, и още многобройни скъпоценности и предмети. Присъщата му стойност според този списък е повече от 50 милиарда. Но ако вземем историческата му стойност, като златната монета от онази епоха струва 472 хиляди франка, тогава сумата стига 4 трилиона.Така че в това скромно селце с великолепна панорама и престижно минало спи едно от най-знаменитите съкровища на света."( Ръкопис Ноел Корбю, съхранен в архивите на департамента Од. Трябва да се отбележи, че по онова време старите франкове все още са били в употреба.)

Моята препоръка е: купете си книгата, определено е много добра и няма да съжалявате!!!

* Всички части от книгата са побликувани със съгласието на издателя.

Коментирай...