|
|
        
|
Обикновено като стане въпрос за шведската музикална сцена човек извиква в съзнанието си представа за изключителни креативност, професионализъм и богатство на звука. Като се започне от рок легендите Roxette и Europe, премине се през дуум метъл силата Candlemass за да се стигне до втората по “сатаничност” блек метъл сцена в света (Katatonia, Dissection), уникалната като звучене и огромна като обем дет метъл сцена (Hypocrisy, Entombed, Dismember) и до едни от най-прогресивните течения в съвременната музика (Pain, Deathstars), марката made in Sweden винаги си остава гаранция за качество и професионализъм. Естествено в подобна продуктивна почва се оказва и малко трудно да пробиеш достатъчно, за да излезнеш на музикалния небосклон. Редица малко известни, но изключително талантливи групи просто нямат шанса да бъдат забелязани независимо от огромната подкрепа на държавата за всеки, решил да дърпа жиците в квартални клубове. Понеже винаги съм имал вкус към по-малко известните в световен мащаб талантливи изпълнители, нямаше как да пропусна невероятния хъс и плътност на звука на Morgana Lefay. И честно казано останах изключително очарован, дори възхитен от младите шведи. Сравнението с Metallica е почти натрапено и смея да твърдя, че момчетата от Скандинавския полуостров в определени параметри слагат в малкия си джоб разглезените звезди. Самата група е създадена под името Damage през 1986, сравнително късно за да може да постигне интернационален успех с подобен тип музика. През 1989 взимат името на магьосницата, полусестрата на крал Артур, с което загатват за приказен елемент в концепцията на творчеството си, а година по-късно излиза и първият им албум, записан и издаден със собствени средства в изключително малък тираж и едва ли заслужава особено внимание.
Следват няколко години на лутане и едно демо докато накрая момчетата подписват и издават първото си истинско творение (през 1993). Предпоставките за нещо голямо са налице, Knowing Just As I е от онези албуми, които просто си пускаш и изслушваш от край до край, съвсем естествено сякаш ако пропуснеш някоя песен или размениш местата им ще нарушиш хармонията. Летящият старт през 1993 продължава с издаването на втори албум, показващ наличието на достатъчно идеи под ръка. Лейбъла е “малкия” Black Mark Production, известен с подкрепата си към шведската сцена и прибрал под шапката си Bathory и Edge Of Sanity, както и редица други звезди. И не на последно място, Morgana Lefay имат собствен облик. Стилът е малко по-твърд пауър метъл с характерен звук, постиган от композиторските умения на китариста Tony Eriksson, а в лицето на Charles Rytkonen шведите имат вокалист, чиито глас не може да се сбърка. Около двамата всъщност винаги се е въртяла групата, докато останалите членове само заздравяват сплавта. Добър ход е и вмъкването на искрящ пясъчен часовник в обложката на всеки един албум на групата с изключение на първия.
След поредица от силни продукции и две компилации през 1999 дуото Rytkonen – Eriksson решават да сменят състава на групата и звукозаписната компания, което обаче довежда до съдебни спорове и значителни усложнения. Останалите членове на групата записват последния по договора с Black Mark албум, наречен просто Morgana Lefay и за който май никой не иска да си спомня. Стилът е абсолютно различен, песните са безидейни а липсата на Rytkonen дава сериозен отпечатък. Дори пясъчния часовник липсва или иначе казано, албумът, озаглавен Morgana Lefay просто “не е Morgana Lefay”. Междувременно до 2000 Noise Records издава два албума и презаписания Symphony of the Damned, но вече с името Lefay за да се избегнат съдебни усложнения. Те са по-зрели като звук и с известни забежки към Blind Guardian стилът, но носят запазената марка от първите продукции.
През 2001 година се слага временна точка върху творчеството на Morgana Lefay, но няколко години по-късно Rytkonen и Eriksson отново събират групата от времената на Lefay и след подписване на нов договор с Black Mark и връщане на оригиналното име издават Grand Materia, едно достойно завръщане. Винаги съм имал значителни предразсъдъци към подобни “реюниъни”, но в случая изслушах един чистокръвен стопроцентов Morgana Lefay без никакъв компромис с името.
|
