|
|
        
|
Годината е 2005, мястото Киев, събитието – финалът на един пищен музикален фестивал. Там сме и ние, там е България и момчетата (и момичето) от Каффе. За първи път родината ни е поканена да участва в това състезание, олицетворяващо европейското единство, мирът и същевременно представящо отделните страни пред света. Преди това медиите в България бяха гръмнали покрай вътрешните финали на конкурса. Бяха гръмнали и то най-вече със скандали. В Украйна трябваше да отиде една подходяща песен, която най-добре да представи българската музикална поп сцена. Това трябваше да е един талантлив изпълнител, който да си отвори бляскав път за развитие. Това трябваше да е нашата реална интеграция в европейския съюз, без политика, пари и условия, едно достойно представяне на един чист форум. За сметка на това ние свършихме работата по “български” или по-скоро като кучето на нивата. Една висока и плешива личност, явно решила че е над всичко и всички се яви на вътрешния конкурс със самочувствието на сигурен победител и като не се отвори парашута почна да си пее старата песен за това, как някакви недостойни личности работят срещу него. Нараненото его стигна до там да се вади информация че победителите били изкопирали песента си. Ако е вярно, това още повече помрачава участието ни. Но дори и да е, не прави чест на господин Трифонов да се прави на махленски футболист. Същевременно към “евровизията” се насочиха и повечето все още ходещи естрадни величия от близкото минало, явно неприели че мястото им отдавна не е нито на сцената, нито на подобни фестивали. Шапка им свалям за това, което са направили, но те са част от едно друго време, друго поколение и с друг манталитет. На фона на тази предистория първото ни участие мина фактологично, неотразено подобаващо и доста различно от очакваното. Група Каффе с песента Лорейн, 19то място. Чуха се гласове как така не са спечелили, реплики от сорта на: “Аз ако бях щях да съм първи.” и други нашенски си простотийки. Първото място беше грабнато очаквано от Helena Paparizou с “My Number One“, а ние се прибрахме да ближем раните. Истината боли и тя е че гръцкия поп, от който нашите чалга-диви крадат доста безхаберно е светлинни години пред всичко, правено в България за последните десетилетия. Истината е че румънците почнаха да бълват хит след хит, докато родните таланти взаимно си вадят кирливите ризи. За сметка на това конкурса през 2006 година мина почти без скандали или поне не бяха повече от предишната година. За наш представител беше избрана неизвестния талант Мариана Попова с песента Let Me Cry. Приятна песен наистина, но обречена на фона на конкуренцията. Не знам дали някой остана учуден че не е влезнала на финала (тоест остана извън 24ицата). Учудването по-скоро дойде след като се разбра кой е победител. Финландците от Lordi спечелиха конкурса с доста неконвенционален стил музика и още по-стряскащ имидж.
А какво е Евровизия? През 1955 година се взима решението да се проведе музикално състезание, наречено Eurovision Grand Prix. Следващата година в Лугано, Швейцария седем европейски страни изпращат по две песни на произволен език, като единственото ограничение е дължината им да не надвишава 3 и половина минути. Печели невзрачната “Refrain” на Lys Assia. Постепенно се утвърждават и правилата. Песните се намаляват до една от държава. Прогресивно се увеличава броят на участниците, достигайки 39 през 2006 година. Минава се през няколко налагания и премахвания на правилото да се участва с песни само на родния език. Разбира се би било много по-оригинално това правило да се запази, но липсата му дава възможност за по-голяма достъпност на текстовете и донякъде изравнява възможностите на изпълнителите. Решава се и конкурса да се провежда в страната победител от миналата година (още през 1958). Но какво следва после? Дали наистина ние сме най-зле представилата се нация? Всъщност според мен Евровизия далеч не е честно състезание между млади таланти, които да издигнат европейските ценности на пиедестала на културата. Самата история на конкурса е доста противоречива и изпълнена с редица смешни и показателни събития. Набива се на очи първата победата на Гърция през 2005, един сравнително нов член на ЕС, чиито граждани май не са много доволни от този факт. А политическите действия на “Великите Сили” за решаване на проблеми включват и подобен тип стимули. Това е най-очевидно при конкурсите за красота, но не смятам че песента на Helena беше толкова неотразима. Ако разгледаме внимателно победителите откриваме една Ruslana, която макар да е безспорно талантлива и да успя да накара да се разтанцува почти цяла Европа все пак е родом от страна, стратегически съюзник на НАТО в съперничеството му с Русия. Още по-отдавна транссексуалната Dana International спечели в момент на големи дискусии за дискриминацията на хората с различни сексуални предпочитания. Пък и поп-“дивата“ все пак е родом от друга невралгична точка, която е в състояние да подпали света. Далеч не винаги участниците са млади и неизвестни. Блестят победите на Toto Cutugno и най-вече ABBA с Waterloo (1974), което се смята за абсолютния връх на фестивала, но пък звезди като сър Cliff Richard и Julio Iglesias са се проваляли. Редица изпълнители наистина са започнали кариерата си от Евровизия, например диско-сензацията Dschinghis Khan, известни и с това че са една от първите групи, сформирани след проведен кастинг (практика в момента, както е известно). Интересна е и историята на австрийската мегазвезда Udo Jurgens, който успява да спечели конкурса от третия опит (1966), но напъните му да се добере до призовото място остават любопитен факт. През 1969 година се случва и първия прецедент, наградата се разделя между 4 държави, Франция, Холандия, Испания и Великобритания. “Евро”-то в името бива застрашено през 1980 с включването на Мароко, но това също остава единичен случай без последствия. Тогава започва и походът на ирландците към тотално доминиране на конкурса, довел до 7 победи, от които 3 поредни. Появяват се песни на различни диалекти, изчезващи и измислени?!? езици (Белгия през 2003 достига второ място).
|
Постепенно фестивалът придобива настоящия си вид, в който са интегрирани почти всички европейски държави и поне на пръв поглед всички имат равни шансове. Песните на финалистите се издават на компакт диск още преди финала. Дава се възможност на много млади изпълнители да се изявяват и да представят родината си по подобаващ начин, с което Евровизия се превръща в съществена част от политиката на ЕС за преодоляване на границите в чисто психологически план.