|
|
        
|
Ден първи. Отидохме на вилата в ранна есен, за да изкараме една приятна седмица преди началото на новата учебна година, като хванем последните топли дни за сезона. С влизането в къщата се установи някаква нередност. Напрежение във въздуха, осезаемо, заплашително. Някаква миризма, стърготини и черупки от лешници по пода. О да, и дупка в основата на вратата на кухнята, която би засрамила всеки уважаващ себе си бобър. Имаме си квартирант. Може би е катерица. А може би не... След старателно измитане и проветряване се отдадохме на усилена физическа дейност. Изпекохме пържоли на жар и започнахме методично надигане на халбите с бира, докато се любуваме на зеленината в старателно неподдържаната градина. Времето е слънчево, птичките пеят, а нещо шумоли под покрива. В края на изморителния ден си легнахме с чувство на удовлетвореност и се заслушахме в тишината, гарнирана с ромолящия поток, така нехарактерни за големия град. Някъде към полунощ някой си организира турнир по боулинг. Слушаме с тревога търкалящите се орехи и си мислим, дано са катерици. Слязохме до селото и купихме от ветеринарния лекар отрова за мишки. Старателно я смесихме с брашно и отново се заехме с вчерашната дейност, доволни от подлостта си. Някъде по обед установихме първия контакт. Майка ми изпищя. После пак. Трима мъже, въоръжени с подръчни ударно-раздробителни оръжия атакувахме таванчето в спасителна мисия. Животинката е като мишка. Само дето е голяма като плъх и има ей такива зъби. И пухкава опашка. Все пак не е катерица, тази гледа някак злобно. Явно от умората, но не успяхме да я настигнем. Прекарахме остатъка от деня в нервни разговори относно атмосферните условия и идеалната температура, при която се консумира бирата. След това си легнахме. Дали турнирът по боулинг приключи, или свикнах с топуркането и търкалянето, но този път успях да заспя. За два часа.
Отровата е разпръсната из цялата къща, но май не е била вкусна. Слязохме до селото и обяснихме проблема на ветеринарния лекар, той вдигна рамене и предположи, че се касае за съсел. След което ни каза, че няма отрова за тия гадини. Поехме дългото изкачване омърлушени и взехме два пъти по-малко бира от предния път. Магазинерката се поинтересува защо така си променяме работните навици и след подробно излагане на проблема ни каза да идем при баба Мина. Отидохме при баба Мина, тя кимна разбиращо и ни посъветва да горим димки от сяра в метално фолио от цигари. Послушахме я и окрилени от идеята за химическо оръжие за масово унищожение се прибрахме във вилата. Военният план бе приложен веднага, с плам и старание. Горният етаж е необитаем. Долният вони на предверие на ада след революция. Дрехите си смятаме да изгорим. Оползотворихме остатъка от деня в пиене на бира. Жалко че забравихме да я сложим в хладилника. Легнахме си, но топуркането, освен че е по-ритмично и настойчиво, не изглежда да е повлияно от задушливия газ. Почват да свикват с нас. Ние с тях също. Слязохме до града, където обиколихме няколко ветеринарни аптеки и магазини. Консултирахме се, избирахме котка, но после се отказахме. Ще вземат да я изядат съселите. Взехме отрова, два пъти по-скъпа, с натурални продукти и вкус, любим на съселите. За всеки случай записахме и телефона на някакъв специалист.
Прибрахме се привечер, капнали от умора. Не сме пили бира. Сложихме отровата и си легнахме доволни. Някаква буца е заседнала в гърлото ми, животинките са симпатични. Не би трябвало да се отнасяме с такава жестокост към тях, все пак това е и техен дом. Не можах да спя, но не беше от топуркането. Вкусът явно не е толкова любим на съселите. Хапнали са малко от едната гранулка и не им е харесало. Отново слязохме до града и се срещнахме със специалиста. След това купихме последната дума на техниката. Писукащо устройство, което не се чува от хората, а съселите не могат да понасят звука. Отново сме окрилени, това е разработка вероятно поне на ЦРУ. На входа на вилата ни посрещна Чарли, огледа ни с любопитство, след което невъзмутимо продължи да гризе лешника. Малко се притеснявам за Ангъс. Има диария и се движи като пиян. Сигурно той е гризал от отровата. Включихме уреда и се отдадохме на пиене на бира на поляната, по-далеч от къщата, след което легнахме в очакване на една спокойна нощ. Скапаният уред не се чува в буквалния смисъл, само дето ушите ти писват на първия час. На втория вече невронните ти вериги почват да дават на късо. Към шест сутринта сериозно обмисляш самоубийство. Съдейки по топуркането, новото забавление на съквартирантите е било танцова забава. Напускам фронта. Дезертирахме с чест, изоставяйки всички хранителни припаси на врага. Реших да изкарам уикенда с приятели в кварталната кръчма. Баща ми остана да продължи борбата. Дано не запали вилата. Аз лично мисля да се върна там декември, защото тогава съселите спят зимен сън. А пролетта ли? Ами надявам се да решат че във вилата на съседа има повече перспективи за свиване на семейно гнездо.
В материала най-вероятно става въпрос за ядливия сънливец, Myoxus glis. Представлява подобен на катерица гризач, достигащ 15-ина сантиметра дължина (опашката може да е още толкова). Среща се масово в смесени гори в Азия и Европа и е най-големия представител на сънливците. Менюто му включва широк спектър от храни, вариращи от плодове и ядки до различни насекоми. Прекарва зимата в хибернация. В древността месото му е било считано за голям деликатес, особено от древните римляни. Поради унищожаване на естествените му обиталища все по-често се среща в човешки жилища. Статуса му в момента е на вид, който се очаква скоро да стане застрашен.
|
|||||||||||||||||||
