|
|
        
|
Обикновено човек не забравя тези събития, които биха могли да му струват живота по една или друга причина, или той си въобразява така. Във всеки случай тези събития са породили страх в съзнанието му и той ги помни, заради адреналина, заради възможността да ги разказва край лагерния огън или на масата и защото се надява никога да не повтори грешката си. Има много неща в този живот които ще забравя, вероятно едно от тях е абсолвентския ми бал. Но никога няма да забравя първият ми опит да отида на море на палатка. Не че тогава спах на палатка изобщо. Всъщност спах, две нощи, преди да се изнесем на квартира. Но това не е важно, важното е че тогава получих един суров урок за правилата на палаткуването. На първо време бих искал да отбележа че това далеч не е евтино удоволствие. Ако човек си закупи правилната екипировка, някои глезотийки и спи легално може да му излезе по-скъпо от квартира. По-съществена е тръпката, правилната компания и близостта с природата. Разбира се недостатъците на начинанието лъсват още по пътя към гарата. Ако не сте с кола ви се налага да носите раница, в която да съберете всичките ви необходими вещи. В очите на един случаен наблюдател това е просто торба, в която да си носиш багажа. След километър и половина вече си на друго мнение. Добрата раница разпределя правилно тежестта и се носи леко и дълго, независимо колко е напълнена. Лошата раница може за един ден да ти скапе кръста за цял живот. Освен това материята трябва да намалява до минимум запарването на гърба, тоест да “диша”. Не на последно място, раницата трябва да е напълнена плътно и равномерно и обикновено след 5-6 километра разбирате че един чифт чорапи или руло тоалетна хартия в повече могат да тежат ужасно много или иначе казано, не взимайте нищо излишно. Понастоящем “добра” е всяка съвременна раница тип “самар”, съобразена по обем с нуждите и възможностите ви. Китайските ментета обаче независимо колко приличат на вид на западното производство, нямат нищо общо като качество и възможности и ако възнамерявате да практикувате туризъм усилено просто се примирете с тройната цена. Излишно е да споменавам че удобните обувки са основно жизнено-важно условие и директно насочвам вниманието си към самата палатка. Понеже не е целесъобразно да мъкнете на гръб тристайна палатка с антре, според личното ми мнение оптималния вариант е стандартна двуместна палатка дори и да сте сами. Обикновено теста за водопромокаемост се провежда на терена, когато е твърде късно, но поне гледайте да не ви пробутат еднослойна или без мрежа на входа. Задължително направете суха тренировка по разпъване преди да сте си показали носа от вкъщи и при всяко разопаковане и опаковане проверявайте дали не сте забравили или загубили някоя част. Като съвет ви препоръчвам да не си взимате палатка с черни въженца, защото аз лично още псувам “гения”, проектирал моята, както го псуват и двайсетината души които са се спъвали в тях вечер. Следващата неотменна част от екипировката ви е шалтето, онова неудобно парче дунапрен със съмнителна функционалност. Виждал съм от еднослойни до надуваеми и във всички случаи те са спасението за вашите кръст и бъбреци. Не си правете илюзии, независимо че сте в палатка и със спален чувал, без шалте вие на практика спите на голата земя. Освен това шалтето изпълнява и функция на покривка, плажна рогозка и ако щете е идеално за гимнастика. Макар и незадължителен за ходене на море, спалният чувал винаги е полезна вещ. Ако не искате само да се псувате че сте го носили, то не правете грешката да си вземете зимен с успокоението че “няма голямо значение”. И без това към 9 часа сутринта в палатката ви вече не може да се диша, не е необходимо допълнително да си правите сауна. Причината изобщо да мъкнете смешния тумбест вързоп е че не винаги ще имате възможност да опънете палатка, а ако ви се наложи да спите под звездите, то не би било много полезно да го правите без спален чувал. За мое съжаление така и не си купих, а този, който взимах на заем изглежда и мирише опасно. След като вече сте сложили обемните глупости и бельото си, то мисля че е време да помислите и за МКБ (Минимален Критичен Багаж), който освен документите и парите включва и някои по-специфични предмети при такова начинание. На първо време това са разнообразни по размери и форма сечива. Желателно е освен комплект за хранене и отварачка за консерви да носите някакъв по-голям нож (не за самозащита), както и походна лопатка и по възможност брадвичка. Особено критично е да имате възможност да окопаете палатката, така че ако се събудите на пътя на предизвикан от внезапен дъжд поток да намалите до минимум вероятността да се наводните. Всъщност и за самия избор на място за разпъване може да се напише книга, но следвайки логиката и наблюденията върху околните би трябвало да се спасите от фатални грешки. До известна степен, макар и не задължително от полза ще ви бъде походно газово котлонче, най-малкото за да си претопляте русенското варено. Би следвало задължително да си носите и средство за палене на огън, както и нещото с което съм безнадеждно скаран. Не забравяйте, никога, ама наистина никога да си носите фенерче. Дори след шест години активен туризъм продължавам с уникално упорство да забравям тази толкова важна подробност. Като най-добро решение в случая следва да се посочи челник с халогенни лампички, по възможност водоустойчив и задължително с резервни батерии. Последната задължителна бръмка от веригата е един порядъчен арсенал от инсектициди, било то за пръскане, мазане или палене. Освен доста опасните кърлежи истинската напаст представляват комарите. Независимо от входната мрежа те винаги намират начин да се вмъкнат в интимната обстановка на палатката ви. Още с началото на залеза ще ви накацат и няма да ви оставят намира дори и да се опушите на лагерния огън. Носете си всякакви възможни антикомарни средства, за да не страдате.
|
И така, в крайна сметка ако направите нещата като хората и си намерите добра компания и прохладна борова горичка край плажа, където да разпънете палатката съм убеден че ще изкарате незабравимо. Мога да твърдя че това са били едни от най-хубавите ми летувания. А защо първия път издържах само два дни ли? Ами беше края на сезона и квартирата ми излизаше по-евтино от спането на палатка в къмпинг “Смокиня”.